Дилма Русеф омаловажава значението на дейността си като млада, когато прекарва в затвора близо три години и е измъчвана от военните. Но истината е, че макар този период да не я определя като личност, той е от изключително важно значение, за да се разбере издигането й в бразилската политика, коментира Ройтерс. Дъщеря на заможен български имигрант, който бяга от политическото потисничество в собствената му страна, Русеф се присъединява към радикална лява група за съпротива малко след като е приета да учи икономика във Федералния университет Минаш Гераиш. Левите групировки, които избуяват в Бразилия, не участват в мащабна битка и не са заплаха за военното управление. Те се състоят главно от слабо свързани клетки в градските зони, които обират банки, взривяват бомби, отвличат и убиват политици. Вторият съпруг на Русеф Карлуш Араужо също е дисидент. Той казва, че тя отговаряла главно за "координирането" на действията на отделните клетки. След като военните смазват съпротивата, двамата се укриват с месеци, като приемат други имена, нейното е "Стела". Самата Русеф "никога не е държала оръжие. И никога не е стреляла", разказва Араужо. Двамата съпрузи са заловени. Русеф е подложена на "крайно жестоки" мъчения в затвора, включително на многократни електрошокове, разказва Фернандо Пиментел. "Това я докарва до ръба", отбелязва той. Дори преди затвора Русеф започва да проявява прагматизъм, който ще определи кариерата й. Пиментен казва, че тя "беше една от първите сред нас", които разбраха, че партизаните нямат достатъчно оръжие и са зле организирани и няма да успеят да свалят военните. Всъщност след освобождаването й от затвора през 1973 г. Русеф никога не се обръща назад. Тя продължава обучението си по икономика и напълно се отказва от твърдолинейната съпротива, заявява Араужо. "Излязохме от този свят също толкова бързо, колкото влязохме в него", допълва той. Сега двамата са разведени, но остават близки и на задното стъкло на колата на Араужо в дома му в Порто Алегре има гигантски стикер с надпис Дилма. С течение на времето войнствеността на Русеф се оказва само пречка. Както в други южноамерикански страни като Аржентина и Чили съпротивителното движение в Бразилия се превръща в изолирано братство от политици, повечето от които възприемат умерени възгледи, но никога не изоставят напълно левите си корени. След като демокрацията се връща през 80-те години на миналия век те печелят доминираща позиция в политиката на страните си чрез избори. "Дадох на Дилма първата й (висша държавна) длъжност заради смелостта й във въоръжената борба", казва бившия губернатор на южния щат Рио Гранде до Сул Алсеу Колареш, който прави Русеф министър на енергетиката в началото на 90-те години на миналия век. "Винаги съм се възхищавал на такива хора", допълва той. Като енергиен министър тя работи добре с компаниите от частния сектор, за да помогне за запълването на някои празноти в държавната енергийна мрежа и за предотвратяване на спирането на тока, от което страда останалата част от Бразилия, разказва друг бивш губернатор Оливио Дура. Освен това тя започва да си изгражда образа на старомодно "хипи", което носи големи очила, сандали и не полага никакви грижи за косата си, казва съпругата на Колареш Неуза Канабарро. Тя си спомня случая, когато Русеф идва на работа с грим заради телевизионно интервю. "Тогава открихме, че тя е красива", казва още Канабарро. През този период Русеф се влюбва в поезията и литературата, един от любимите й автори е французинът Марсел Пруст, и ражда единственото си дете, дъщеря си Паула. Но няма никакви изгледи да се издигне над статута си на среден държавен служител, казват Дутра и други нейни познати. "Никой не е казвал, никой не си е помислял, дори и тя, че някога ще бъде основен кандидат за нещо. Тя никога не е показвала, че има такава цел", казва още Дутра. /БГНЕС