Международната коалиция срещу корупцията Transparency International отрежда на България 73-то място при изследването на индекса за възприятие на корупцията за тази и миналата година, предаде репортер на БГНЕС. Изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Диана Ковачева обясни, че индексът на страната ни продължава да бъде под 5 и да се върти около критичния минимум 3. През 2009 година е регистриран индекс на корупцията у нас – 3,8. За тази година се отбелязва спад с 0,2 пункта. Международният бизнес, международните финансови институции и социологическите изследвания дават основните критерии, според които страната ни е 73-та от общо 178 страни. Преди нас в класацията са страни като Бахрейн, Йордания, Саудитска Арабия, Намибия, Гана и други. На 56-то място се нарежда Турция. Политологът Огнян Минчев, който е председател на Управителния съвет на Асоциация "Прозрачност без граници" смята, че има връзка между ниските резултати на България в битката срещу корупцията и зависимостта на българската енергетика от руски компании. Той подчерта, че Русия е на 154-то място в индекса, а руските институции и бизнес корпорации възпроизвеждат критично ниско равнище на прозрачността при осъществяването на своята на дейност. "Не може 100% да си зависим от страни и институции, които са на дъното на таблицата и да очакват да растеш до нейния връх", подчерта Минчев. "Ако искате следващата година да си подобрим рейтинга в рамките на индекса за корупцията, идете да сключите още един договор за още една ядрена станция в България и тогава ще получите резултат, който можете да очаквате" – това иронично обръщение Минчев направи към управляващите, визирайки поредния договор с Руската федерация. Той е на мнение, че относително добрия резултат на България от 2007-ма година се дължи на факта, че международните експерти от международния бизнес са очаквали добър ефект вследствие на присъединяването на страната към ЕС. През 2009-та година пък резултатът от 3.8 пункта се формира въз основа на политическа промяна у нас. Макар спадът от 0.2 % да е минимален, политологът коментира, че той е в резултат на разочарованието на на международния бизнес към кабинета заради неосъществените реформи. Това е и оценка за това как правителството се справя с кризата. "Българската институционална реформа на практика не върви", добави политологът. Според него е налице противоречие между политическа воля и липса на институционални резултати. Диана Ковачева добави, че това е оценка и за дейността на парламента и съдебната система. Световните финансови институции и международния бизнес отчитат, че у нас все още няма закон за лобизма, а процедурите по обществените поръчки не са прозрачни. Най-висока прозрачност на трите власти у нас е регистрирана през 2004-та година, когато индексът за възприятие на корупцията е бил 4.1. И макар индексът на корупцията в Европа да намалява, България продължава да е под средните стойности. За тази година общият индекс на корупцията в ЕС е 6.3 пункта. Безспорно индексът не измерва кое е най-корумпираното правителство, а докъде се простира корупцията в институциите, както и в трите власти. Безспорен отличник по отношение на борбата с корупцията за 2010-та година в Източна Европа е Естония с 6.5 пункта. С добри нива е Словения – 6.4 пункта. Турция изпреварва повечето балкански страни с индекс 4.4 пункта. Спадът на прозрачността на Унгария е 0.4 пункта, а ръст със същия процент отбелязва Малта. Около ¾ от всички изследвани държави имат под 5. Най-високи нива на прозрачност има в Дания, Нова Зеландия и Сингапур – 9.3 пункта, следват скандинавските страни – Финландия и Швеция – с 9.2 пункта. Най-корумпирани са Ирак, Афганистан, Мианмар с 1.4 пункта, и последната Сомалия – с 1.1 пункта. От "Transparency International" настояват страните да спазват стриктно Конвенцията за борба с корупцията на ООН – единствената световна инициатива, която предлага рамка за справяне с корупцията. /БГНЕС