В България общият брой на предприятията и компаниите, които трябва да приложат законодателството за информиране и консултиране е около 6500-7000. Според статистиката на КНСБ, през 2009 г. общият брой предприятия със синдикални структури в тях, членове на отраслови и браншови федерации, в които са избрани представители по информиране и консултиране е само 186. Това съобщи при откриването на конференция по темата президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде репортер на БГНЕС. Става дума за участие в управлението най-често разглеждано като пряко участие на работниците и служителите на работното място или като участие чрез избрани представители, които в зависимост от традициите на индустриалните отношения в отделните страни имат различни установени права – от съвещателни до право на пряко участие във вземането на управленски решения. Такива представители са избрани в предприятия от отраслите въгледобив, металургия, химическа и фармацевтична промишленост, лека промишленост, хранителна промишленост, селско стопанство, енергетика, автомобилен, железопътен и морски транспорт, търговия, услуги и туризъм, финанси, банково дело. Но това не включва по-голямата част от предприятията, в които правата са официално делегирани на синдикатите. Прилагането на системата за информиране и консултиране е различно за различните отрасли. В отрасъл металургия системите за информиране и консултиране са приложени в 60% от предприятията с 50 и повече наети. В отрасъл енергетика има избрани представители по информиране и консултиране в 60-65% от предприятията, основно в тези със синдикални структури. В пивоварната промишленост такива представители съществуват в 1/3 от предприятията, но в отрасъла на химическата и фармацевтична индустрия много малка част от предприятията са покрити от тези системи, като представители по информиране и консултиране съществуват също в предприятия, където няма синдикати. Синдикатите подкрепят общо убеждение за известно дублиране и припокриване на функциите си с тези на представителите по консултиране и информиране. От КНСБ са на мнение, че някои законови клаузи водят до припокриване на функциите на профсъюзите, но останалите дават възможност за разширяване на правата по информиране и консултиране. Според КНСБ, КТ "Подкрепа" има по-скоро негативно отношение към системите на информиране и консултиране изразени от представител на национално ниво. У нас все още има недостатъчна информация по приложението на тези права, тъй като изследваните предприятия са малко./БГНЕС