Местните избори в Гърция се произвеждат на фона на безпрецедентно твърди антикризисни мерки и опасения, че в близко време страната я очакват нови предсрочни парламентарни избори. Премиерът Георгиос Папандреу заяви, че не изключва насрочването на избори за законодателен орган в случай, че резултатите от вота в неделя не устройват него и лявоцентристката ПАСОК. Папандреу е на власт от октомври 2009, а през май 2010 страната се съгласи да съкрати държавните разходи и на болезнени социални реформи в замяна на 110-милиарда евро кредитна подкрепа от ЕС и МВФ. Местни аналитици гадаят какви ще бъдат резултатите от изборите, за да осъществи гръцкият премиер заканата си и да обяви нови общи избори, което той съгласно конституцията има право да осъществи във всеки миг до есента на 2013. Според проучвания на общественото мнение, кандидатите на управляващата партия си поделят почти поравно гласовете със съперниците си от дясноцентристката "Нова демокрация". Дясноцентристите се провалиха с гръм и трясък на изборите преди година след 5-годишно управление, а сега отново се опитват да привлекат избиратели с обещания да изведат страната от надзора на кредиторите й. Международните инвеститори междувременно гласуват против Гърция в твърда валута. Доходността по гръцките държавни облигации достигна рекордно високи стойности, показвайки неувереността на инвеститорите в политическите рискове в страната. Това означава, че Гърция засега не трябва да разчита в скоро време да се завърне на пазара за заеми и в близко бъдеще ще й се наложи да разчита на подкрепа отвън. Не е изключено Папандреу да бъде заставен да обяви предсрочни избори поради обстоятелството, че дори безпрецедентните икономии не позволяват на страната да се вмести точно в антикризисния график, написан в ЕС и МВФ. Това може да означава нови мерки за съкращаване на разходите, ново увеличаване на данъците, уволнения в държавния сектор. В тази ситуация премиерът, който дойде на власт с обещания за увеличаване на държавните разходи, може да се окаже принуден да моли избирателите за нов мандат за провеждане на реформи. Местните избори на 7 ноември са изпитание за едно от най-амбициозните начинания на кабинета Папандреу – административната реформа. Правителството рязко окрупни единиците за местно самоуправление: вместо 54 области, сега ще има 13, а общините намаляват на 325 от 1000. Освен това местното самоуправление получава много по-големи правомощия, включително при разпределението на кредитите, които Гърция като член на ЕС получава от Брюксел. Допитвания до общественото мнение сочат, че окрупняването на областите невинаги способства за безусловното доминиране на двете главни партии, в редица случаи силни позиции заемат независими кандидати. Така в най-големия регион на страната – Атика, който включва мегаполиса Атина, в допитванията води бивш депутат от управляващата партия ПАСОК, когото Папандреу изключи от собствената си парламентарна фракция поради отказа му да подкрепи споразумението с ЕС и МВФ. /РИА Новости