В Европейския парламент в Брюксел днес се проведе конференция, чиято цел беше да се покаже на европейската общественост недобре известната българска съпротива срещу комунистическия режим, съобщиха от пресофиса на ЕНП. Събитието откриха председателят на Европейския парламент Йежи Бузек и председателят на Групата на ЕНП в ЕП Жозеф Дол. Д-р Ханс-Герт Пьотеринг, председател на ЕП (2007-2009) и председател на борда на директорите на Фондация "Конрад Аденауер", произнесе заключително слово. От името на Синята коалиция изказване направи Надежда Нейнски. Участваха съпротивлявали се срещу комунистическата репресивна машина лагерници от Белене, интелектуалци, изследователи, евродепутати, както и журналисти от български и европейски медии. С поздравителен адрес министър-председателят на България, Бойко Борисов, приветства участниците в конференцията "Изстраданата европейска мечта на България (1944-1989 г.)". "Това важно събитие си поставя за цел да спомогне за възстановяването на историческата справедливост, като даде думата на хората, които пo време на комунизма са изстрадали своята европейска мечта, на чиято реалност днес се радваме всички ние. Искрено се надявам, че това събитие ще допринесе и за активизирането на дебата и за осмислянето на миналото от цялото общество.", отбелязва премиерът в обръщението си към участниците във форума. "Българската съпротива срещу комунистическия режим остава непозната в Европа. Причината е, че българското общество запазва двузначно отношение към тоталитарното минало и предпочита да го забрави, вместо да се обърне към него. През периода на комунизма хиляди хора губят живота си, други преживяват години в комунистическите трудови лагери и затвори, а трети, като българските мюсюлмани, са принудени да напуснат България. Тези травмиращи събития бяха обгърнати от колективната амнезия на обществото през първите години на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Членството на България в Европейския съюз не само дава възможност за осмисляне на близкото минало в европейски контекст, но представлява и осъществяване на мечтата на поколения българи, съпротивлявали се срещу комунистическите репресии. Днес младите имат други мечти - за европейски икономически просперитет на България. Това са стремежите на новото поколение, което не трябва да забравя какво е било преди това", коментира д-р Андрей Ковачев, организатор на конференцията. "Същевременно скорошното отваряне на архивите на бившите комунистически тайни служби и на други държавни и партийни институции, предизвикаха истинска "архивна революция", довела до подновяването на интереса, поне в определени обществени кръгове, към недалечното минало. Дали това е началото на дълбока обществена промяна или този дебат ще остане тема за ограничени академични дискусии? Възможно ли е общество, което няма интерес към своето минало, да участва в стремежа на Европейския съюз да наложи и защити глобални стандарти за защита на човешките права и достойнство?", допълни д-р Ковачев.В първия панел на конференцията бяха представени спомени на пострадалите от комунистическите репресии, представители на различни политически възгледи, поколения и етнически групи. Те предложиха 9 септември да бъде обявен за ден на национален геноцид и национален траур. Вторият панел съсредоточи вниманието на участниците върху начина, по който българското общество интерпретира комунистическото си минало. В този панел изследователи, представители на българската Комисия по досиетата и журналисти, дискутираха колективната "амнезия" и перспективите за нейното преодоляване. Накрая бяха представени резултатите от архивния проект "Българската стена", чиято цел е да представи ролята на българската граница през комунизма като продължение на Берлинската стена, включително като бъдат разкрити множество случаи на български и чуждестранни граждани, опитали се да потърсят спасение на Запад, преминавайки българската граница. /БГНЕС