Със специална апаратура, последна дума на съвременните технологии в Дебрецен са изследвани 35 броя археологически находки от Центъра за производство на художествен метал в Средновековна България при селата Новосел, Златар и Надарево. Това съобщи днес на пресконференция научният сътрудник д-р Стела Дончева от Регионалния исторически музей в Шумен. Изследването е по проект “Производство на металопластика в средновековна България”, съвместно с Института за ядрени изследвания към Унгарската академия на науките „Аtomki“ и Института за ядрени изследвания и енергетика към БАН. Ръководител на проекта от българска страна е доц. Илия Цонев, от шуменския музей участва Галина Цекова, химик-реставратор, а от унгарска страна д-р Зита Зигзау. „За нас е голям шанс да участваме в този проект, който е част от по-мащабен, включващ изследвания на археологически находки от различни епохи, открити в различни страни“, коментира Дончева. Предоставените от шуменския музей метални предмети – токи, апликации, медальони, обеци от първата половина на 10 век – ранното българско Средновековие са изследвани преди дни. „За седмица бе проведено същинското изследване на металния състав и съотношение между отделните елементи, резултатите от което ще се обработят и анализират и ще бъдат публикувани в наши и чужди издания“, уточни Дончева. Според нея апаратурата, произведена в Оксфорт, Англия предоставя прецизен анализ, подходящ за културни ценности без да нарушава метала и използва различни от нас методи за изследване.
Дончева припомни, че засега в страната няма разкрити други обекти за производство на художествен метал от времето на Средновековна България освен в Новосел, Златар и Надарево. В Надарево шуменските археолози са открили към 800 броя материали от художествен метал при проучването им започнало през 2004 г. и приключило м.г. Други 600 находки са открити в Златар от 2007 г. насам като проучването продължава. „При наличие на финансови средства ще започнем такова и в Надарево. Досега от там разполагаме с над 100 находки, но те са постъпили при нас в музея от дарения или откупка“, добави Дончева.

Експонати, подготвени за изследване. Снимки: РИМ-Шумен
ШУМ.БГ
Коментари
Анонимен
Още ли сме побратимени градове.Венсеремос.Вива БКП и КК.Само незнам защо продадохте ресторанта Дебрецен на............без пари.
1122
анонимен, защо намесваш пак КК - има хабер той от ланския сняг :) ако го поканят унгарците на панонска кайсиева може и да си спомни за дружбата, ха ха ха
AZ
БРАВО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ МУЗЕЯ. Трябва да се случват такива неща
Гинка
Най-после нещо положително за Шумен.
Поздравление за историците от РИМ-Шумен!Пожелавам още подобни изяви!