Оръжейникът на "Килърите" Методи Иванов остава в ареста, реши Софийският апелативен съд, съобщи БНР. Иванов е единственият от групата за мокри поръчки, който е задържан под стража в столичното следствие. Останалите са в ареста в Шумен. Има данни за съпричастност на Иванов към убийството на самоковския бизнесмен Юри Галев, но събраните доказателства не установяват точно ролята му в схемата. Връзката се прави чрез контрол на трафичните данни, от които става ясно, че мобилният телефон на Иванов се е намирал в близост до мястото, откъдето се е стреляло по Галев. Няма данни, обаче, Методи Иванов да е част от организирана престъпна група за убийство, записа в мотивите си съдът и така потвърди становището на друг състав на Апелативния съд от лятото, след който Петър Стоянов-Сумиста и останалите, които МВР включва във фабриката на "Килърите" излязоха на свобода срещу подписка по обвинението за Юри Галев. После бяха задържани в Шумен заради други убийства. И преди, и сега, Иванов остава в ареста заради арсенала от незаконно оръжие, открит в дома му. Съдът откри и рецидив в поведението му да държи такова оръжие и след като вече е бил осъждан на пробация за същото. Арсеналът даде основание на съдебния състав да смята, че на свобода Иванов може да извърши друго престъпление. Решението на Софийския апелативен съд не подлежи на обжалване. БГНЕС припомня, че на 3 август 2010 г. Софийският апелативен съд (САС) освободи от ареста с по-лека мярка четирима от задържаните при операция "Килърите". Апелативните магистрати наложиха четирима от задържаните при операция "Килърите" - Янко Попов, Васил Костов, Георги Петков и Петър Стоянов по-лека мярка "подписка". В ареста остана единствено Методи Иванов. Всички петима са обвинени във въоръжена организирана престъпна група за убийството на Юри Галев. Апелативният съд на София обаче прецени, че няма никакви данни, че такава група изобщо има. Липсват и доказателства, че тя е била въоръжена. Няма доказателства, че те са имали общ мотив да убият Юри Галев. Това според съда, води до липсата на основната предпоставка за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение за извършено престъпление. Затова им наложи най–леката – "подписка". /БГНЕС