Депутати атакуваха в КС национализацията на пенсионни партиди
Депутати от всички парламентарни сили без управляващата ГЕРБ и "Атака" искат Конституционният съд да отмени промените в Кодекса за социалното осигуряване, с които индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове се прехвърлят във фонд "Пенсии" на общественото осигуряване.
Конституционният съд (КС) е сезиран от 52 представители на "Синята коалиция", БСП, ДПС и депутати от РЗС. За внесеното искане съобщиха днес пред журналисти съпредседателите на "Синята коалиция" Иван Костов и Мартин Димитров. До решението за прехвърляне на индивидуални партиди се стигна, след като професионалните фондове обявиха, че нямат достатъчно средства, за да плащат ранните пенсии на работещите първа и втора категория труд от 1 януари 2011 г. След дълги преговори между правителството, представителите на частните пенсионни дружества, бизнеса и синдикатите се стигна до идеята средствата по индивидуалните партиди на хората (около 100 млн. лв.), които ще се пенсионират до края на 2014 г., да се прехвърлят от професионалните пенсионни фондове към НОИ, който ще продължи да изплаща ранните пенсии на работещите при тежки условия и през следващите 4 години. Промяната беше приета от парламента с гласовете на ГЕРБ и "Атака" въпреки аргументите на "Синята коалиция" и на опозицията, че така натрупаните средства в частните сметки на работещите се национализират.
Междувременно Любен Корнезов (БСП) заяви, че след Нова година депутатите от левицата ще огледат внимателно и текстовете от бюджета на НЗОК за догодина. С промените 340 млн. лв. от бюджета на здравната каса бяха прехвърлени на здравното министерство и така с осигуровките на граждани ще могат да се покриват дейности, които са отговорност на държавата. Ако намерим основание, ще сезираме КС, допълни Корнезов. Според вносителите на искането до КС управляващите са нарушили неприкосновеността на частната собственост на осигурените лица, като се разпореждат с техните индивидуални партиди без изричното им съгласие.
"Без да се съобразява с волята и желанието на осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества, законодателят императивно намесва държавното обществено осигуряване в техните взаимоотношения", гласят мотивите. Допълва се, че "в правовата държава не може чрез закон да се сключват договори между частни лица от тяхно име и без тяхно изрично съгласие, това противоречи на конституцията". В мотивите се подчертава още, че "индивидуалните партиди са неприкосновена частна собственост на осигурените лица. Чрез промяната от името на осигурените лица държавата се разпорежда къде те да превеждат дължимите вноски, което също нарушава основния закон". /Дневник.бг
104
2
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
затова иде реч
Дааа пенсионните фондове на Иван Костов не трябва да се пипат! Нали е от нашите,червени другари.
костоооффф
В средата на 70-те години Иван Костов е млад асистент във ВИИ „Карл Маркс”, където го забелязва един от най-влиятелните съветски агенти в България, покойният вече проф. Мило Кичович. Той препоръчва Костов на хора от Военния отдел на ЦК на БКП, които от своя страна го вземат под чадъра си и започват да го реализират в кариерата. През 1979 г. , когато вече е поизраснал в академичната кариера, Костов заминава за Украйна, където по това време има няколко военни училища, които подготвят хора на съветското военно разузнаване ГРУ в България. Част от тези хора в момента са на ключови позиции, заяви пред glasove политологът Антон Тодоров. И още: В периода 1982–1984 г. Костов е бил във висша школа в Москва, където също е бил обучаван. Когато се връща в България след 1984 г. , той става съветник към една ключова валутна комисия, в която започва много успешно да си сътрудничи с Андрей Луканов, другия човек на ГРУ в България. След 1986 г. Костов става дясна ръка на Луканов.