25 декември най-светлият празник за християнския свят. На този ден се ражда Исус Христос - Божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Обичаят повелява семейството да празнува, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно. Обредната трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Вярващите ходят на черква за празничната Рождественска служба. Коледа обаче започва да се превръща все повече в светски празник. Освен с раждането на Христос, празникът се свързва с размяната на подаръци и Дядо Коледа. Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. На първия ден - 25 декември, всички с имената Христо и Христина честват именния си ден. На третия ден (27 декември), който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име. ШУМ.БГ