Дилма Русеф положи клетва в парламента върху конституцията на Бразилия в присъствието на депутатите и сенаторите и на десетки чужди държавни глави и правителствени ръководители и стана първата жена президент на южноамериканския гигант, като получи продължителните аплодисменти на парламентаристите. Новият държавен глава на Бразилия наследява страна в икономически възход, но и с крайно икономическо неравенство. Тя вече обяви своя приоритет в първата си реч пред Конгреса: Да изкорени мизерията, в която тънат 18 милиона бразилци. Най-упоритата борба на моето правителство ще бъде за ликвидиране на крайната бедност, в която тънат 18 милиона души в осмата икономика на света. Русеф, която има и български корени, подчерта, че това е ангажимент, който трябва да бъде поет от цялото бразилско общество. Сред останалите задачи на своето правителство тя посочи образованието, здравеопазването и сигурността. Можем да бъдем по-развита и справедлива страна и да станем силна демокрация, каза тя. Дилма Русеф, 63-годишна икономистка и бивша партизанка, ще бъде първата жена – държавен глава на южноамериканския гигант, като е 40-ият бразилски президент. Известна в Бразилия като "желязната лейди", Дилма беше избрана през октомври в борба със социалдемократа Жозе Сера благодарение на подкрепата на Лула, който вложи цялата си харизма и политическа тежест, за да подкрепи тази икономистка, почти неизвестна за бразилците. Още през 2009 г. Лула я наложи като кандидат на своята Партия на трудещите се (ПТ), макар че тогава тя имаше два минуса – никога не се беше явявала на избори и не фигурираше сред основателите на ПТ. Той обаче подчертава, че нейният политически и управленски талант са го убедили, че тя е най-добрият кандидат. По време на предизборната кампания на Дилма не се налагаше да говори много – по-голямата част от посланията бяха отправени от популярния Лула да Силва, който не може да се кандидатира заради ограниченията, предвидени в бразилската конституция. Експертите смятат, че макар да не се радва на същата популярност в обществото като своя предшественик, опитът на Дилма като министър на енергетиката и началник на кабинета на Лула я е подготвил да изпълни най-големите обещания в предизборната й кампания - да продължи проектите, довели до удивителния икономически растеж на Бразилия, въпреки очаквания през 2011 спад от 4,5% и инфлация от 5,9%. Нейна цел ще бъде да намали дълга на страната до 30% от сегашните 42% – което вероятно ще срещне съпротива. Страната отчаяно се нуждае и от по-добра инфраструктура, а дилма обеща да се бори с организираната престъпност, за да подготви страната за домакинството на Световното първенство по футбол 2014 и на Олимпийските игри през 2016. На 63-годишна възраст Русеф има забележителна лична история. Тя е родена на 14 декември 1947 г. в Бело Оризонте, столица на щата Минас Жерайс от баща българин и майка бразилка, Дилма е активен участник във въоръжената борба по време на диктатурата. В разкритите неотдавна тайни досиета военните я представят като "Жана д'Арк на подривната дейност". Арестувана през януари 1970 г. в Сао Пауло, тя е осъдена на 6 години затвор, но все пак бива освободена през 1972 г., без да се е огънала от изтезанията. В началото на 1980 г. Дилма Русеф участва в реформирането на Демократичната работническа партия с ляв популистки уклон и с лидер Лионел Бризола, а през 1986 г. се присъединява към ПТ. Преди да се впусне в предизборната кампания, Дилма си направи няколко пластични операции, от които стана по-млада, по-стройна и без очилата с дебели рамки като на ученик зубрач. Миналата година тя публично призна, че се лекува от рак, което се отрази добре на имиджа й. Днес лекарите твърдят, че Дилма е излекувана. "Желязната дама", която е много дискретна по отношение на личния си живот, е разведена след два брака. Има дъщеря Паула, а през септември стана баба. Тя е заявила, че в едно от първите си президентски посещения ще посети България. Очаква се това да стане в средата на 2011, съобщи нейният помощник Марко Аурелио Гарсия. При срещата си с нея, българският премиер Бойко Борисов й даде карта на родословното й дърво и писмо с поздравления от президента на ЕС Херман Ван Ромпой. Бащата на Дилма, Петър Русеф, напуска България през 1929. Тя получи специални поздравления за встъпването си в длъжност от президента на България Георги Първанов. Преди всичко бих искал още веднъж да Ви поздравя за огромното доверие, което Ви гласува бразилският народ и да изразя дълбокото си убеждение, че ще съумеете да проведете на практика основните си послания и виждания, с които спечелихте категоричната си победа в президентските избори, се казва в писмото на държавния глава. Той отбелязва, че Република България отдава приоритетно значение на отношенията си с Федеративна република Бразилия, които имат близо 90-годишна история, и особено на развитието на търговско-икономическите връзки, на духовните отношения и сътрудничеството в областта на образованието и културата. Членството на България в Европейския съюз също открива нови възможности за по-активно сътрудничество и взаимодействие с Бразилия по редица сериозни политически въпроси от международния дневен ред. Първанов подчертава още, че предизборната кампания и победата й на президентските избори в Бразилия "развълнува и прикова вниманието на цялата българска общественост. Убеден съм, че този засилен политически интерес ще се отрази изключително ползотворно върху общия подем на българо-бразилските отношения в името на просперитета и сближаването на двата ни народа", добавя той, като повтори поканата си за гостуване в България и я увери, че "на българска земя ще бъдете посрещната с радост и гордост, каквато е оказвана на малко президенти" Канадският премиер Стивън Харпър също отправи специални поздрави към Русеф за встъпването в длъжност, което определи като "важно събитие". "От името на Канада, искам да поздравя Дилма Русеф за встъпването в длъжност днес след неотдавнашната й победа в президентските избори в Бразилия", заяви Харпър в комюнике. Според него, двете страни споделят "силна привързаност към световния мир и сигурността". "Ние се радваме да работим с президента Русеф, за да продължим да развиваме нашите отношения с Бразилия", добавя канадският премиер. В същото време, Русеф се изправи пред първата си дипломатическа криза – италианският посланик в Бразилия Герардо Ла Франческа представи дипломатическа нота на новия бразилски президент заради отказа на страната да екстрадира италианец, търсен от закона. Той посети встъпването в длъжност на Русеф, но ще се върне в Рим на следващия ден, в знак на протест срещу решението на Бразилия да не екстрадира Чезаре Батисти. Решението срещу екстрадицията беше взето от предшественика на Русеф – Лула да Силва в петък. Батисти е крайноляв активист, издирван за серия от убийства, извършени през 70-те. 56-годишният Батисти бяга от италианското правосъдие от 3 десетилетия, като се е укривал във Франция, Мексико и в момента Бразилия, където е затворен от 2007, докато се реши италианското искане за екстрадиция. Рим го смята за терорист заради участието му във въоръжената групировка на Въоръженият пролетариат за комунизъм, която е извършила няколко убийства през 70-те. През 1993 той е осъден на доживотен затвор на процес, воден в негово отсъствие. Италианският премиер Силвио Берлускони подчерта, че "тази афера далеч не е приключила", а външният министър Франко Фратини заяви, че правителството е решено да постигне екстрадицията на Батисти. Той изрази надежда, че новият президент ще преразгледа решението на своя предшественик. Покрай церемонията по встъпване в длъжност бяха осъществени и редица контакти между присъстващите световни лидери и членове на правителствата. Българският министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков се срещна с министърът на транспорта на Бразилия Паулу Сержо Пасос, съобщиха от пресцентъра на МТИТС. По време на разговорите бяха обсъдени възможностите за развитие на двустранните отношения в областта на железопътния транспорта. Очаква се между България и Бразилия да бъде подписан Меморандум за сътрудничество в сферата на ИТ технологиите. Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Бойко Борисов и Хилъри Клинтън потвърдиха стратегическото партньорство между България и САЩ. Акцент в разговора си те поставиха върху енергетиката. Ръководителят на американската дипломация изрази подкрепа за усилията на българското правителство за диверсификация на енергийните източници. Тя прие отправената й покана да посети страната ни през тази година. Най-загадъчната среща покрай церемонията беше срещата между Клинтън и президента на Венецуела Уго Чавес. Двамата са провели очевидно приятелски разговор, като според свидетели Чавес дори е подал ръка на Клинтън, която я е приела с усмивка. Отношенията между двете страни са обтегнати, след като преди три дни САЩ отнеха визата на венецуелския посланик във Вашингтон. Преди това Чавес отхвърли назначения от президента Барак Обама посланик в Каракас Лари Палмър, заради критиките му към него и страната пред Сената на САЩ. Съдържанието на разговора между Чавес и държавния секретар Клинтън остава неизвестно. БГНЕС