Авторитетното издание на руската емигрантска общност в САЩ The New Review, базирано в Ню Йорк, публикува специално интервю със Симеон Сакскобургготски. В отговор на въпрос за трудностите, през които преминава царското семейство след 1944г., Симеон Сакскобургготски разказва за убийството на регентите Княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов на 1 февруари 1945г., за последвалите репресии. "На мен, на майка ми и сестра ми просто не посмяха да посегнат, поради голямата популярност на царското семейство в България. Беше съставен нов,прокомунистически регентски съвет. Един от членовете му - проф. Тодор Павлов, тогава заявил на майка ми: "Мадам, ако желаете, можете да напуснете страната, но малолетният цар ще остане тук." Така ние останахме в България до септември 1946г.", споделя Симеон Сакскобургготски. В интервюто той разказва и за годините в изгнание, започнали от Александрия, Египет, където са били родителите на неговата майка-кралската двойка на Италия. Те се установяват там след преминаването на властта в ръцете на диктатора Мусолини. "Те ни помагаха, тъй като ние се оказахме в нелеко положение. Аз тръгнах в английско училище - Колежа на Кралица Виктория. Там се срещнах с много интересни личности от Близкия Изток, които останаха мои истински приятели. Това е един от най-интересните периоди в живота ми.", разказва Царят. В отговор на въпрос за контактите му с руската емиграция от първата вълна, Симеон Сакскобургготски споделя за срещите си през годините с представители на фамилия Романови в САЩ, Лондон, Париж, с Великия Княз Владимир Кирилович, който се установява в Испания с цялото си семейство. "Общувахме с много от хората в изгнание. Срещахме се на църковните служби. За съжаление, в чужбина има само няколко български църкви, затова българите ходят и в руските.", казва Симеон Сакскобургготски. Изданието припомня, че през 2001г. Царят се завърна окончателно в Родината и бе посрещнат сърдечно от целия български народ, че създаде Национално движение, което спечели парламентарните избори и Симеон Сакскобургготски започна да играе активна роля в политическия живот на страната, в икономическото й възраждане. "Да, действително, през 2001г. се завърнах в България и участвах в изборите. Учредихме партия, която получи най-много проценти, повече от всяка друга партия на избори в историята на българската демокрация. Приех предложението да стана министър-председател. Взех това доста сложно решение, защото такава беше волята на българския народ и нямах право да стоя настрани. Служих в качеството на премиер четири години. На следващите парламентарни избори през 2005г. нашата политическа сила стана втора и влезе в коалиционното правителство. Постигнахме добри резултати - и в икономиката, особено на макроикономическо равнище, влязохме в НАТО, на 26 април 2005г. в Люксембург България подписа Договора за присъединяване към ЕС, а от тази година вече сме членове на съюза - още една постигната цел. Всички тези фактори ни помогнаха да изградим политическа стабилност. Увеличиха се чуждестранните инвестиции, което е много важно за страната.", казва Симеон Сакскобургготски. Той подчертава, че трябва да имаме по-високо самочувствие като народ. "Ние, българите, сме много по-добри от това, което сами мислим за себе си. По правило сме много самокритични. Аз съм убеден, а и докато бях премиер тази мисъл се потвърди, че ние имаме много добри човешки ресурси, умни хора, подготвени специалисти. Това е важно, защото за тези, които са в емиграция, вече има условия да се завръщат и да се реализират. В Мадрид виждах, че много напуснали испанци се прибират. Сега такъв момент настъпва и за българите. Предизвикателство е да се завърнеш, защото се откриват много нови възможности."В отговор на въпрос за ролята на православната църква, Симеон Сакскобургготски споделя, че възраждането на Църквата е особено важен процес, включително и в България. "Православната църква е основа на нашата история и независимост. За нас Църквата е не просто религия, тя е нашата самоидентификация. С едно нещо съм съгласен и в частни разговори с митрополитите съм го казвал - нашата Църква трябва да бъде много по-съвременна, както е в Западното Християнство. Тя трябва да бъде много по-открита с хората, да се заеме със социални проблеми, да влезе в контакт с вярващите, да води по-активен живот, дори да има отношение и към екологията, например, защото ако защитим природата, правим нещо важно за човечеството. Църквата трябва да има по-активна роля в обществения живот." В отговор на въпрос за отношението му към руската култура, Симеон Сакскобургготски обяснява, че цени руските автори, които познава най-вече от преводи. "В Мадрид имам богата библиотека, с която много се гордея. Там имах повече време и четях руски автори. Много е интересно да изследваш манталитета на една друга нация. Можете да опознавате хората от различни аспекти - един от тях безспорно е литературата. Нашите култури са много близки. В един момент, към края на 20-ти век, интересът у българите към руската култура намаля. Но сега виждам, че отношението към Русия се нормализира. Туристите ви отново се върнаха. Днес и от икономическа гледна точка ние сме заинтересовани от добри връзки с Русия. Ето защо, като премиер положих много усилия да възстановя нормалния диалог." Симеон Сакскобургготски споделя колко силно е бил впечатлен от разцвета на Москва при неговото официално посещение там и изразява надежда, че ще има възможност да откликне на отправените към него покани отново да посети Русия. ------ Новый журнал е най-старата руска задгранична медия, създадена от т. нар. бяла емиграция. Изданието е основано през 1942г. по инициатива на няколко поети и писатели, сред които Иван Бунин - първият руски автор, носител на Нобелова награда за литература (1933). В списанието са публикували творбите си Дмитрий Солженицин, Владимир Набоков, Иван Бунин, Марина Цветаева и други знакови за руската култура личности. По молба на редколегията, по време на неотдавнашното си кратко частно посещение в Ню Йорк, Царят се срещна с главния редактор Марина Адамович. Руската журналистка прояви интерес към уникалната съдба на българския цар - от момента, в който семейството му е принудено да напусне Родината през 1946 година, до годините на неговото управление като премиер на България и активното му участие в настоящия политически живот. /БГНЕС