Сътресения къде ли няма в тези години на всеобща финансова криза, но на мен ми се струва, че ние в голяма степен не можем да се освободим от наследения отпреди манталитет, заявява директорът на Сатиричния театър Иван Попйорданов в интервю за БГНЕС. "Очакваме всичко държавата да реши, държавата да даде. Струва ми се, че не можахме за тези 20 години, в този прословут, за благозвучие наречен преход да се отърсим от тези рефлекси, от този манталитет. И както казват много често – просто социализмът не си е отишъл от нас, отвътре. Не във видимата част. Да, вече в София и изобщо това, което ни заобикаля е по-шарено, а не онази сивота, онази липса на избор във всяко едно отношение, но вътрешно ние не сме се освободили от този манталитет. Не можем да осъзнаем, че всичко зависи от нашето поведение, на всеки един поотделно – в работата, във фирма ли работи, в учреждение ли работи, че това, което ние си направим, няма кой да ни го направи. И всичкото това нещо вече е добило някаква щампа, повтаря се, повтаря се като приказка, но не се случва. А то трябва вече да започне да се случва", заявява Иван Попйорданов по повод и кризата в театъра и киното, от които е бил винаги част. Сега като директор на театър, преди като ръководител в киното и телевизията. "Сатиричният театър ми се струва, че е в добра кондиция – в смисъл на зрителски интерес, в смисъл на приходи, което е първото условие да стартираме оттук-нататък в реформата, която започва вече от първите дни на януари. Тази реформа се очакваше отдавна. Надяваме се на нея, защото ще я усетим чак след три месеца, дали е напипана формулата, в която поведението в един театър като управление, като художествена политика, като политика по отношение на използването на творческия и не само творчески ресурс, дали ще даде добър резултат. Аз не бързам още да дам еднозначен отговор. Както писах в едно интервю в един от вестниците – аз съм умерен оптимист, но ми се струва, че при всички положения, оттук-нататък всеки един театър, говоря за държавните театри, се изисква много сериозно вникване в същността на управлението, всекидневно следене на ефекта от ползването на творческия и другия ресурс, с който разполага един театър. Така че нека изчакаме първите три месеца, за да видим какво ще се окаже като резултат", казва Иван Попйорданов. Според него протестите на кинаджиите са основателни: "Същевременно ще направя една скоба. Основателни са доколкото сега правителството се опита да коригира един закон. Самият акт на коригиране на един закон, който фиксира определени условия, при които се финансира българското кино, вече подсказва една некоректност от страна на държавата по отношение на определени части от българската култура, като части от националната култура, каквато безспорно е киното. В този смисъл аз ги подкрепям на 100 %. От друга страна, обаче не мога да не отбележа, че управлението на този ресурс, т.е. на тези пари, които отделя държавата, ми се струва, че през последните години търпи също един критичен анализ. Аз няма да се впускам в подробности, още повече не съм вътре в тези процеси практически, но едно не може да не се отчете от страна на кинаджиите, които категорично още в началото на прехода, говоря за 90-та, 91-ва година влязоха в общоевропейските, световни норми за производство на кино. Тоест продуцентският принцип и оттам-нататък свободното явяване на принципа на проекти на продуцентски принцип, набиране на средства чрез държавата и не само чрез държавата. Но бяха допуснати и от двете страни – и от страна на държавата, и от кинаджиите не малко грешки. И аз ще ви кажа какво имам предвид. От една страна държавата не доразви по-нататък този процес в смисъл не само бюджетът да бъде източник. А това, което сега, от една година се повтаря – къде е фондът за българското кино. Във всички други страни беше създаден, в бившите социалистически страни като Унгария и като Чехия, като Полша, т.е. държавата да даде възможност като отчисления в сродни дейности на аудиовизуалната култура да се набират не малко средства, които могат да подпомагат по-нататък субсидирането на българското кино. А от страна на кинаджиите беше допуснато едно доста фриволно поведение по отношение на бюджетите на филмите. Имам предвид някои доста високи тарифи на заплащане. Мисля, че когато говорим за грижа за българското кино, тя трябва да бъде от двете страни – от страна на хората, които правят това кино и от страна на държавата, и те трябва да срещнат някъде тази загриженост при финансирането на киното. Иначе съм оптимист и мисля, че ще се излезе от този кризисен момент, който в момента настъпи с тоя дефицит, който има Националният филмов център, че ще се намери начин бързо да се отлепи от този финансов недоимък", смята Иван Попйорданов. /БГНЕС /