Зад гърба на Мона Лиза от прочутото платно на Леонардо да Винчи е изобразен не абстрактен, а напълно реален пейзаж – околностите на северноиталианския град Бобио, твърди изследователката Карла Глори. Глори достигнала до този извод, след като журналистът, писател и откривател на гроба на Караваджо и директор на Националния комитет за опазване на културното наследство Силвано Винчети съобщил, че е забелязал загадъчни букви и цифри върху картината на Леонардо. Под арката на моста, намиращ се до лявата ръка на Джокондата /т.е. отдясно от гледна точка на зрителя/, е открита цифрата 72. Самият Винчети ги свързва с някакви мистични теории на Леонардо. Според Глори това е указание за 1472 г. Тогава течащата покрай Бобио река Требия излиза от коритото си, разрушава моста и принуждава управляващото тази област по онова време семейство Висконти да построи нов. Тя смята, че целият останал пейзаж се открива от прозорците на местния замък. По-рано Бобио е бил известен преди всичко като място, където е разположен големия манастир Сан Коломбано, който е послужил като един от прототипите в "Името на розата" на Умберто Еко. Но Карла Глори стига още по-далеч в своите изводи. Тя смята, че картината е нарисувана не в централна Италия, а в северна. На нея е изобразена не съпругата на търговец Лиза дел Джокондо, а дъщерята на миланския херцог Биянка Джована Сфорца. Нейният баща, Людовико Сфорца, е поръчвал картини на Леонардо и е бил известен меценат. Глори смята, че художникът му е гостувал не само в Милано, но и в Бобио – град с прочута по онова време библиотека, който е бил подвластен на херцога. Скептично настроените специалисти твърдят, че и цифрите, и буквите, открити от Винчети, са пукнатини, образували се с течение на вековете. /РИА "Новости"