В най-скоро време Съдът за правата на човека в Страсбург ще накара сръбските спецслужби и по-спациално Агенцията за информация и сигурност - БИА да съобщи точният брой на подслушваните граждани в страната. От години БИА отказва да съобщи броя на проследените разговори от техните агенти и поради тази причина през 2006 година Младежката инициатива организация поиска точният брой на подслушваните граждани в Сърбия. БИА упорито обаче отказва да съобщи техният брой, твръдят от Младежката инициатива. "В много държави по света тази информация не се крие, а тези, които преди време укриваха тези данни промениха правилата, защото това не вреди на тяхната работа", се казва в анализ на вестник "Блиц". Според изданието публикуването на тези данни показва, че страната е скъсала връзката с авторитарния режим и спазва демократичните ценности в общество. Като примир вестник "Блиц" посочва България, където през 2010 година са били подслушвани 1.8 млн.граждани след като са използвани 18 000 Специални разузнавателни средства /СРС/. Там /В България, бел.ред./ всеки подслушван е говорил средно с 10 души, припомня още изданието. До момента само през 2007 година БИА съобщи, че през тази година са били подслушвани общо 35 граждани. Тази цифра естествено е многократно по-голяма, но въпреки обществения натиск, БИА отказва да посочи точните данни. БИА не отговаря и на запитването на вестник "Блиц" за броя на проследените разговори в Сърбия, а отговорът трябваше да пристигне в края на тази седмица. Началникът на кабинета на директора на БИА Йован Стойич каза, че "запитването на "Блиц" се определя като достъп до информация от обществено значение". "Ще получите отговор в законовия срок - до 15 дни", каза още Стойич. Първото сериозно искане за получаване на тези данни в Сърбия стана през 2005 година. Тогава Младежката инициатива за спазване на човешките права изпрати до БИА искане да получи точна информация за подслушваните и заснетите телефонни и други разговори на гражданите. Поради отказа на БИА да оповести тези данни от Младежката организация се обърнаха към обществения защитник Родолюб Шабич, който поиска БИА да спазва закона и да отговори. Но, и в този случай сръбските спецслужби отказаха да спазат закона и на свой ред изпратиха жалба срещу Шабич до Върховния съд на Сърбия. Съдът отхвърли жалбата на БИА по технически причини и така случаят бе прехвърлен през 2006 година на Съда за човешки права в Страсбург. Според Младежката инициатива отиването пред Съда в Страсбург се основава на две нарушения от страна на БИА - нарушаване на правото за свободно изразяване на мнението и правото за свободен достъп до информация. "Ние очакваме още през първата половина на тази година Съдът в Страсбург да вземе решение в наша полза", каза директорът на Младежката инициатива Мая Мичич. Според нея самият факт, че БИА подминава и премълчава техните искания означава, че службата има подкрепа от властите. "Правителството, което е длъжно да изпълнява исканията на гражданите, не си помръдна и най-малкият пръст на ръката за да накара БИА да изпълни задълженията си....Нещо повече дори и в Скупщината /Сръбският парламент, бел.ред./, който е длъжен да изпълнява гражданския контрол над спецслужбите и където има представители на всички политически партии, никога никой, нито е поискал, нито пък е оповестил тези данни", каза още Мая Мичич. /БГНЕС