Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта, казва народът. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет". Атанасий Велики е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството, припомнят БТА и БГНЕС. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър. Участвал е в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата. След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година. Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве. На Ананасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. Свети Антоний и Свети Атанасий, освен от българите, се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци. На днешния ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки Атанас означава "безсмъртен".