Да има една дата, на която да почетем всички жертви до 1944 и след това, на жертвите във Възродителния процес, предложи президентът Георги Първанов в речта си по повод представянето на книгата "Първият мандат на Георги Първанов", предаде репортер на БГНЕС. Това е осъждане на насилието, откъдето и да идва то. Това, според него, е знак към бъдещето демократично развитие на България. Първанов каза, че е подкрепил предложението на президентите Желю Желев, който присъстваше в залата и Петър Стоянов да бъде обявен 1 февруари за ден срещу жертвите на комунизма. Той обаче припомни, че през 1995 година, когато такова предложение е било внесено, неговите съпартийци от БСП са напуснали залата, той е останал и е гласувал. След това е гласувал и за предложението да бъде почетена паметта на загиналите при атентата в храма "Света Неделя" през 1925 година. Направихме семантичен анализ на думите в книгата и най-често срещаната дума е България, каза Първанов при представянето. Към това трябва да се прибави национално, патриотично, каза още той. Виждам още думи като честност и морал в политиката, толерантност, свобода, помирение – думи, за които съм говорил многократно. В дните около 22 януари търсим форми, за да отбележим годишнината от встъпването в длъжност на президентската институция. Тази година е особена и за това променихме подходите. Това ще бъде година на равносметка, на отчет. Искам да благодаря на вицепрезидента Марин за това перфектно взаимодействие през годините. Тази администрация е на висотата на общественото мнение. Очаквах малко по-други акценти – не толкова е важно да се говори тук за книгата и автора. Радвам се, че най-авторитетни български историци оцениха този сборник като едно свидетелство за новата българска история, заяви авторът. "Искрено се надявам тази книга да бъде повод да говорим за политическите послания от вчера и днес. Това, което имате в ръцете си е част от видимата страна на президентската институция, има много неща, за които имам много запазени материали. Запазил съм много живи спомени под формата на бележки – и за материалите, дори и от менютата от обедите и вечерите с тези лидери на Европа. Политическото слово е важно, защото то и огледало на демокрацията. Не е стабилна тази демокрация, когато всеки може да говори това, което си иска. Президентското слово може да има и чисто протоколен характер. Но у нас мажоритарният избор натоварва президента с много очаквания – и му дава отговорността да бъде коректив, да бъде изразител на много от тенденциите в обществото, каза още Георги Първанов. Разговорите, които съм очаквал с най-голямо напрежение е с полковник Кадафи. Четох цялото теоретично наследство на полковника, изучих процеса, както го правеха адвокатите. Негативната нагласа на Кадафи се пречупи, когато отидох да видя болните деца от СПИН в Бенгази. И тогава агитката, която ме посрещна на летището вече викаше "Вива, България", каза президентът. Той заяви, че е имал много срещи със световни лидери. Припомни, че е говорил с Джордж Буш за сестрите в Либия в Истанбул – на всеки две седмици американският президент е искал да му докладват. Така беше с Обама, когато говорихме за отвлечения кораб от сомалийските пирати. Когато говорихме с Тони Блеър беше същото. Дано не загубим тези човешки контакти, посочи Първанов. "Речта, която най-дълго съм готвил беше за посрещането на папа Йоан Павел ІІ в България. Това се следеше от целия католически свят и трябваше да бъде произнесена една фраза, с която България да бъде оправдана. Радвам се, че съм имал честта да участвам в решаването на този проблем. Твърдя, че този мандат беше успешен и може би и за мен. Не само защото имахме най-успешния договор подписан с ЕС. Това беше върхът на пирамидата – и стоеше колосална работа на парламент, депутати, дипломати, колосалните условия на целия български народ. И сега се явява един български вицепермиер, който заявява, че ние не сме били дорасли за членството си в ЕС, което ми напомня на твърдението, че не сме били дорасли за Освобождението си навремето. Този български успех стана възможен, защото българите повярваха в силите и възможностите си. Сега с болка констатирам, че затъваме в блатото на скептицизма и нихилизма", каза Георги Първанов. "Сега сме свидетели на много враждебност, на много омраза, в която не виждам политическото. Идеята за сигурността е ключова в посланията ми. Никога не съм приемал, че сигурността трябва да бъде за сметка на свободата. Казал съм – не ни е нужна държава, която да следи гражданите си. СРС-та трябва да станат изключение. Понятието национална сигурност трябва да изключи използването на СРС-та. Подписвам се под това и сега и то на фона на това, което става в момента. Не паднаха ли управляващите в своя капан. Не са паднали, защото са унищожили оригиналите, както казват. Не коментирам правната страна на въпроса", каза той. Първанов посочи, че Иван Костов е повторил няколко пъти думата "война" в един сутрешен блок и след това паролата "на война, като на война" са били поети от МС. "Съжалявам, че институциите губят войната с кризата, не виждам резултати във войната с престъпността и корупцията. Факт е, че в световните класации, ние сме по-зле в корупционните практики. Винаги престъпността е била свързана със социалната ситуация в страната. Да не говорим за този лобизъм, който прозира в много действия. Много бих искал тези неща да не се прикриват. Винаги съм бил против вместо да доказваш качества, да плашиш. Управление чрез страх не може да бъде стабилно. Не може историята на нашата страна да се пише от сутрешните блокове на телевизиите", каза още Георги Първанов. /БГНЕС