В случая с подслушването на Ваньо Танов се проявяват пороците на цялостния механизъм по използване на СРС-тата, се казва в становището на Постоянно действащата парламентарна подкомисия за контрол на СРС-та, с което разполага БГНЕС. "Отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона – преките ръководители на сектора за сигурността", заявяват в становището си от подкомисията. БГНЕС публикува пълния текст на становището: "Под № 117/2010 по описа на ВКП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. По искане на наблюдаващия прокурор и с разрешение на съдия по делото са прилагани специални разузнавателни средства, в това число и по отношение на председателя на агенция "Митници" Ваньо Танов. Прилагането на СРС спрямо него е преустановено по искане на наблюдаващия прокурор. Не са установени данни за извършвани престъпни деяния от Ваньо Танов. По делото са изготвени веществени доказателствени средства, а останалата информация придобита със СРС е унищожена в срок. Делото е изпратено по подсъдност на компетентна прокуратура. 1. Установена е порочна практика при прилагане на СРС. По разпореждане на наблюдаващия прокурор прилагането на СРС за непосредствено достъп до информацията, чрез така наречения акаунт е възложено на конкретни служители на МВР и ДАНС. Липсва регламент, който подробно да урежда този метод. Практиката изпреварва нормативната уредба. Решенията намерени при прилагането му, водят до намаляване на гаранциите за законосъобразно ползване, съхраняване и унищожаване на събраната със СРС информация. Очевидна е опасността от разминаване на отговорността за оценката и пълноценното използване на информацията по предвидения в закона ред. 2. Искането за прилагане на СРС спрямо г-н Танов е мотивирано с документ, оценен от неговия съставител с най-ниска степен на достоверност. Предвидените в закона гаранции за основателността на искането (чл. 165 от Инструкция №1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство) са неефективни и лесно преодолими, посредством шаблонно и безсъдържателно мотивиране на искането за прилагане на СРС. 3. Информацията, придобита от СРС не се използва единствено и само в рамките на досъдебното производство, както е по закон. Достъпът до нея не е в рамките само и единствено на специализираните екипи, а се докладва и на висшестоящите ръководители в системата на МВР и ДАНС. Такъв ред за използване на информацията от СРС не е установена със закон. 4. На оперативните работници е предоставена без това да намира основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи. 5. Защитата срещу изтичането на информация е фактически недостатъчна и не гарантира опазването й и защитата на гражданските права. 6. Необходимо е да се разграничат процедурите и правилата за използването на СРС по отношение на престъпна дейност от една страна и опазване на националната сигурност от друга страна. Липсата на това разграничение създава предпоставки за използване на информация, придобита от СРС с политически цели. 7. Следва да се обсъди възможността специализираната структура за прилагане на СРС да премине към Министерството на правосъдието. Използването на СРС следва са се обвърже с финансови нормативи. 8. Следва да се регламентират процедурите за по-стриктен контрол по искане и даване на разрешение за прилагане на СРС и да се преустанови практиката за формално прилагане на закона. Чрез текущ контрол от страна на прокурора и последващ контрол от страна на съдията дал разрешението да се осигури законност при прилагане на СРС. 9. В случая с подслушването на г-н В. Танов се проявяват пороците на цялостния механизъм по използване на СРС. 10. Отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона - преките ръководители на сектора за сигурност. 11. Подкомисията за контрол на СРС кани ръководителите на институциите от съдебната и изпълнителната власти за изработването на нови законови процедури и правила за преодоляване на посочените слабости. София 3 февруари 2011 г. Председател - Явор Нотев Членове - Веселин Методиев, Димитър Лазаров, Михаил Миков, Христо Бисеров /БГНЕС