Венцислав Димитров съобщи специално за БГНЕС, че президентът Първанов го е помолил да направят някаква форма на сътрудничество и той се е съгласил да му стане съветник по икономика. Но няма да стана държавен чиновник и да отивам в 9 на работа и да си тръгвам в 18 часа, подчерта Димитров. Това сътрудничество щяло да бъде в по- свободен контакт, уточни той. Те са говорили с президента по принцип да си сътрудничат по някакъв начин. Ние говорихме само по принцип, уточни Димитров. Бившият депутат експерт и депутат от ОДС смята, , че ще се създаде нещо като Икономически съвет към президента. Венци Димитров допълни, че са поканени и други хора не само той, но за сега не знае кои са те точно, защото не му е възложено да го сформира. В момента той се занимава с различни неща, както се изрази, но те не са толкова социално значими, за да се коментират пред обществото. БГНЕС припомня, че Венцислав Димитров е от знаковите фигури на българския преход. Роден на 17 април 1945 г. в София. Завършва английската гимназия в София, а през 1972 г. – специалност "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт "К. Маркс" и "Математика" в СУ "Св. Кл. Охридски" в София. През 1976 г. завършва и математика в СУ "Климент Охридски". Доктор на икономическите науки. От 1973 г. до 1990 г. – научна работа в Икономическия институт на БАН . Месеци след 10 ноември слага началото на бурната си политическа кариера като експерт на СДС на Кръглата маса. Отначало е в експертните групи на Димитър Луджев, сетне е привлечен от Любомир Павлов и става член на ОДЦ, по-късно – Обединен християн-демократически център. Венцеслав Димитров беше народен представител от СДС във Великото Народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Заедно с Георги Марков и проф. Александър Чирков той беше един от най-активните агитатори за завръщане в страната на Симеон Сакскобургготски. През 1993 г. напуска СДС и ОХДЦ, когато за председател на тази партия беше избран Стефан Софиянски. В 37-ото Народно събрание беше депутат от Варна с листата на Народен съюз. От април 1997 г. беше депутат в 38-ото Народно събрание с листата на коалицията "Обединение за национално спасение" (ОНС) - заедно с Димитър Луджев и Ахмед Доган. Беше сред учредителите на НДСВ и през 2001 г. се канеше да става депутат, но в последния момент Сакскобургготски го махна от листата в Разград, където беше водач. През есента на 2005 се кандидатира за кмет на София като независим за довършване мандата на Стефан Софиянски, който избра тогава да стане депутат в Народното събрание.