Американският вестник "Бостън хералд" публикува материал за български лекар, успял да превърне своята американска мечта в реалност. Георги Димов, известен с името Джордж в Съединените щати, е бил общопрактикуващ лекар в Пловдив, вторият по големина град в България, където съпругата му Магдалена е работила като стоматолог. “Но България не е Америка”, казва Димов. “Бях чел за Америка в книгите, бях я виждал по филмите и знаех, че е магнит за хора от целия свят. Обичах американския дух, свободата и възможностите, които предоставяше страната. Но тъй като бяхме комунистическа страна, беше невъзможно да заминем. Така че Америка беше само мечта”. След това комунизмът падна и бяха въведени зелени карти, които позволяваха на печелившите да емигрират. “През 1998 г. спечелих зелена карта, което ми позволи да взема в Америкасъс себе си съпругата и сина си, Даниел, който тогава беше на 3 г.", разказва Димов. “Беше много трудно да кажа “Сбогом, всъщност плакахме, като заминавахме за един свят, за който не знаехме нищо, освен че е земята, където се сбъдват мечтите”. Пристигнахме в Тампа през 1999 г. с пет чанти с дрехи и 2 000 долара, които ни даде майка ми от спестяванията си. Никой от нас не говореше английски, продължава той. Димов започва да мие чинии, обслужва маси, работи във фабрика, а накрая заедно със съпругата си намират работа в старчески дом, където сменят памперси на възрастни хора. С първите спястявания си заплата си е купил учебник по анатомия. Отне ми 14 часа да прочета 6 страници, спомня си той. Имаше повече от 500 думи, които не разбирах, въпреки че медицинските термини ми бяха познати, защото идват от латински. Буквално учех езика, докато четях и когато завърших десетата си книга английският ми значително се беше подобрил, обяснява българинът. Магдалена също захваща с ученето и през 2002 г. е приета в Бостънския университет, след което те са си събрали багажа и да се преместили в Бостън, където Георги е започнал работа, като доставя пици. След време той решава, че трябва да работи в сферата на медицината. Когато разбрах, че д-р Франк Конахан търси асистент, кандидатствах, но не му споменах, че съм бил лекар в България. Притеснявах се, че доктор Конахан може да се изплаши, чеще започна да се меси в лечението на пациентите му и да им давам съвети как да се лекуват по-добре. Историята на Димов става обществено достояние, след като той моли доктор Конахан да го препоръча за програма за стажант-лекар. Тогава Конахън с изненада установява, че две години е имал за помощник истински лекар, който всъшност е вършел работа, която може да се даде и на дете, ходило само 6 месеца в училище. Димов останал при Конахан две години, докато Магдалена следвала в стоматологичния факултет на университета. Днес, на 37 години, тя практикува в Портсмут. А Георги на 38 г. се приближава към мечтата си да стане лекар в Америка. Междувременно той е станал и американски гражданин. “Обичам България и част от мен винаги ще бъде българска”, казва Димов. Въпреки че беше разрушена от комунистите, тя е красива страна. Но Америка е рай, докато искаш да работиш, следваш и учиш езика. Е, нуждаеш се и от малко късмет също. Това съм аз – голям късметлия”.