Казаното в евродоклада е балансирано. Отчетено е, че има активност на държавата и продължава ангажиментът й да демонстрира като приоритет мерките срещу организираната престъпност и корупцията. Това каза пред Дарик радио министърът на правосъдието Маргарита Попова относно евродоклада за напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа. И се казва, че всичко това е добре, но трябва да бъде правено по правилата на закона, допълни Попова. Според нея трябва много добро междуведомствено и междуинституционално сътрудничество. Продължаваме да работим по тази тема, защото това е фундаментален въпрос, става дума за уважение към върховенството на закона, подчерта Попова. По отношение на БОРКОР - Център за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност, Попова коментира, че, когато назрее проблем, този център трябва да помага в решаването на проблема със съвети и с добри практики. Попова допълни, че БОРКОР ще има анализаторски функции и няма да се занимава с конкретни казуси. "Става дума за централно звено, което се формира на проектен принцип, финансира се от Германия. Там е предвидено, че ще има 40 души на щат и около 110 души, които ще бъдат командировани от всички власти, които ще могат да докладват, да обсъждат на място корупционни практики, посочи правосъдният министър. Когато се развие работата на БОРКОР, държавните служители ще получават информация не само за пропуски при възлагане на обществени поръчки, например, а ще получават информация от всички министерства и когато утре имам да решавам проблем в тази област, ще мога да получавам експертна информация и положителен опит. Там ще работят и сътрудничат представители на съдебната система, добави Попова. Относно Петко Сертов, бившият председател на ДАНС, който ще бъде заместник-директор на БОРКОР, Попова коментира, че премиерът е преценил, че има нужда от такъв човек и той е добре да попадне в ръководните звена. При нас трябва да бъде установена такава добра практика между разследващите органи и полицията, че да няма колебания. (БГНЕС припомня, че на запитване на радио Дойче Веле от германското министерство в Берлин обаче са отговорили, че не участват в текущо финансиране на проекта за борба срещу корупцията БОРКОР в България. Ролф Шлотерер, който беше представен в София като една от ключовите фигури на БОРКОР, е германски съветник в българското МВР. Според говорителя на германското вътрешно министерство Лоргес, Шлотерер е инициатор на БОРКОР, но иначе целият проект е чисто български). Когато правим арести, преекспонираме нещата прекалено много в обществото, продължи Попова. Съдът решава въз основа на събрани по закон доказателства. Евродокладът констатира, че има важни случаи, на които трябва много внимателно да се гледа, защото имаме претенция, че по важни разследвания за организираната престъпност и корупцията все още има дефицит в съдебната практика по събиране на доказателствен материал, по структуриране на делата, заяви министърът на правосъдието. Тя каза, че в евродоклада ясно се казва, че България трябва да продължи с усилията в съдебната практика. Този доклад се прави при предварителни мисии тук, които се срещат с много хора. Те получават информация отвсякъде. Този евродоклад е сътрудничество между Брюксел и София, Брюксел не размахва пръст, подчерта Попова. Според нея в този доклад има констатация, която досега не е правена. Този път в доклада присъстват много институции с конкретни действия, което доказва, че България прави реформи. Това нещо го нямаше в предишните доклади. Българите трябва да сме доволни от това, категорична бе Попова. По отношение на специализираните съдилища, Попова заяви, че съдбата на тези структури и успехът чрез тях да се работи по-добре, до голяма степен зависи от подбора на кадрите. Хората правят политиките. Много е важно какви хора ще заработят в тези съдебни структури, поясни Попова. Във връзка със Закона за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, който ще разрешава подаването на анонимни сигнали, Попова коментира, че докладът е в подкрепа на закона, защото хората виждат и знаят за какво става дума в него. Въпрос на манталитет е, ние още не сме достигнали стандартите на мислене на нашите западноевропейски съюзници, подчерта Попова. В ОЛАФ например, има решение за сформиране на отдел, който ще води разследвания само по анонимни сигнали. На Запад анонимният сигнал е начин за най-добра защита на личността. При нас не се разсъждава по този начин, обясни правосъдният министър. Този закон не е приумица на Министерството на правосъдието. Преди се каза, че България няма нужда от този закон, защото имаме наказателен съд и имаме ефикасен закон и в България няма организирана престъпност и корупция. Но какво да коментираме, следващият нюанс беше, че законът е зловещ експеримент от страна на ЕС и затова се правел този закон, на което колегите в ЕК решиха, че е по-добре да замълчат и да не реагират, добави Попова. Сега еволюцията продължава с изявления от сорта: законът е лош, ние имаме нужда от този закон, но законът противоречи на Конституцията, каза Попова. По отношение на новия Закон за конфликт на интереси и делото срещу Ахмед Доган, Попова коментира, че не е проследила в детайли делото на Ахмед Доган. "ВАС е едната възможна сюжетна ниша, останалото е възможно за разследване", поясни Попова. Във връзка с подслушванията, правосъдният министър коментира, че има обществена загриженост. Няма разминаване между това, което се предлага от страна на една от институциите в съдебната система и това, което са изложили колегите в междинния доклад, допълни Попова. Те отбелязват факта, че в момента е възникнал проблем с използването на СРС-та по един конкретен случай. Те знаят, че във връзка с този случай нашата подкомисия се справи много добре със събиране на информация и анализ, и решение. ЕК е информирана за това, подчерта Попова. Те правят извода, че във връзка с конкретния случай, става дума повече за това, че е неправилно приложен законът, отколкото за това, че България не разполага със законодателство, категорична бе Попова. Това, което направихме е, че ще погледнем и върху Закона за СРС-та, за да можем да го подобрим там, където неговата регламентация не е достатъчно ясна, да допълним важен детайл, а именно по-силна защита правата на гражданите. Възможността е те да бъдат уведомявани, че са били подслушвани, подчерта още правосъдният министър, както и за това да им бъдат предоставяни основанията. Според нея, това е важно, защото се отнася до правата на човека. Законът за СРС се използва и за защита на дейности и обекти, които се отнасят до защита на националната сигурност. Ще предложим да бъде детайлно разработена цялата тематика национална сигурност, заяви още Маргарита Попова. /БГНЕС