Това е междинен доклад, който само актуализира фактите, истинските политически оценки за напредъка на България ще дойдат през лятото. Това каза пред БНР Иванка Иванова, ръководител на правната програма на института "Отворено общество". С мерките, които са отчетени пред проверяващите от ЕК и начина, по който комисията е подредила своите заключения, могат да бъдат направени някои изводи за лятната оценка за България. За първи път ЕК изглежда, че дава повече превес на финансовите инструменти за борбата с организираната престъпност и корупцията, допълни Иванова. Според нея, не трябва да се изоставя работата по наказателния аспект на борбата с организираната престъпност. Правителството досега показа, че работи по ключови промени по отношение на законодателството – това бяха промените в съдебната власт и НПК, които съдържаха като елементи създаването на специализирания съд. Другите промени предстоят, като най-важните са на Закона Кушлев, заяви Иванова. По отношение на специализирания съд ЕК никога не е настоявала България да приеме точно мярката за създаване на специализиран съд. Приемането на законодателство за създаването на специализирания съд е отбелязано, но трябва да се гледа много внимателно. ЕК казва, че специализацията трябва да се прилага и по отношение на общите съдилища, каза Иванова. Според нея, не трябва да се отстъпва от това, че специализацията е общ проблем на съдебната власт. По отношение на Закона Кушлев, ЕК е дипломатична и предпазлива. Казва се, че трябва да се приеме ефективно законодателство и че то следва да бъде основано на принципа – гражданската конфискация да се прави без предварителна присъда по наказателно дело – за това няма проблем. И аз съм съгласна на гражданска конфискация без влязла в сила присъда, но е много важно прокуратурата да доказва тези престъпления, категорична бе Иванова. Последният вариант на законопроекта съдържа опасна презумпция, че всяко имущество, което не е доказано, е престъпно, точно срещу това съм възразявала и аз и други НПО, и не само те. Ако правителството е твърдо решило да върви към такъв нов законопроект, трябва да се направи оценка какво пречи на гражданските конфискации и защо в последно време комисията Кушлев има толкова нисък успех и след това да се върви към създаването на закона, подчерта Иванова. Във връзка със създаването на БОРКОР, Иванова коментира, че се създава нещо, което е институционален хаос. Вместо да се предприеме сериозна реформа на двата органа, които трябва да се занимават с корупцията - прокуратурата и МВР, се търсят заобиколни действия през създаването на нови органи с неясни правомощия. Това дава като ефект, че всяко правителство, което върви по този път, си купува малко повече време, защото оценката се изтегля с половин или една година, категорична бе Иванова. И всеки път първите въпроси, с които се сблъскваме са организационното изграждане, назначаването на правилни хора и т.н., подчерта още Иванова. Относно СРС-тата, Иванова коментира, че има притеснението да не се тръгне само по вариант да бъдат предложени само законодателни промени за СРС-тата. "Дали работната група ще предложи да се създаде отделен орган не знам. Необходима е цялостна реформа в двете основи структури, които отговарят за администрацията на наказателното правосъдие в България - прокуратурата и МВР. Прокуратурата е господар на досъдебното производство, а полицията би трябвало да е подчинена на прокуратурата по отношение на събирането на доказателства. Политическите последици са, че и прокуратурата, и МВР, по отношение на събирането на доказателства, трябва да фокусират дейността си върху това да събират само годни доказателствени средства, категорична бе Иванова. Службите искат съдебно разрешение за подслушването. Виждаме обаче, че в МВР, хората, които на по-ниски нива се занимават със събирането на информация, смятат за нормално събраната информация да бъде показвана по вертикала нагоре из цялата система. Освен промени в законодателството, трябва да бъдат мислени и административни мерки за отчетност и в прокуратурата, и в МВР, подчерта Иванова. /БГНЕС