Главният секретар на МВР, а не вътрешният министър ще разписва използването на СРС-та. Това стана ясно след среща при председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, на която присъстваха главният прокурор Борис Велчев, министърът на правосъдието Маргарита Попова и министър-председателят Бойко Борисов, предаде репортер на БГНЕС. Те обсъдиха законодателни промени, които да подобрят контрола при използването на СРС. Досегашното правомощие на министъра да издава разпореждания за включване на СРС, трябва да бъде преосмислено и е възможно да бъде поето от професионалното ръководство на МВР. Това е един от акцентите след срещата, който изтъкна главният прокурор Борис Велчев. Премиерът Борисов обърна внимание на това, че главният секретар е този, който знае какъв е капацитетът и какви са възможностите на службите. След като съдията даде разрешение, то именно професионалният ръководител на МВР може да каже кои разрешения не могат да бъдат изпълнени. Премиерът припомни, че за това професионалният ръководител, а не политическото лице – министърът да разписват разрешенията за прилагане на СРС е говорел още във времето, когато той самият е бил главен секретар на МВР. "Не ми се виждаше, а и до ден днешен не виждам логика, защо политическото лице трябва да дава разрешенията", каза Борисов, като уточни, че истинските разрешения всъщност се дават от съдия. Така единственото, което правил до този момент министърът е да разпореди включването им. "При това положение е нормално главният секретар на МВР да знае капацитета и възможностите на службите да поемат исканите СРС. Така ако днес например съдиите издават разрешения за 500 мероприятия за проследяване, но има 20 бригади, с една дума главният секретар ще откаже 480, защото на практика няма как да ги изпълни", каза българският премиер. Не стана ясно обаче на какъв принцип главният секретар на МВР ще отказва прилагането на СРС при издадени вече разрешения от страна на съдията. Министър – председателят каза, че съдиите ще дават толкова разрешения за специални разузнавателни средства, колкото могат да контролират. В противен случай ще настава това, което се случва сега – ще се водят СРС-та, няма да се изписват, и ще отиват в хората, които са ги поръчали. Идеята на бъдещите промени е отговорността по СРС-тата да се сподели между съдията, главния секретар и директорите на служби. Бойко Борисов заяви, че "Ако процедурата е както в момента – министърът да ги подписва, на практика в пъти повече, повечето СРС-та не могат да бъдат експлоатирани нито правилно, нито пък изписвани и предавани в прокуратурата. Това се случва от 10 - 15 години – е, защо тогава ги има?", попита Борисов. Друга идея за промени е да се засили и съдебният контрол върху използването на СРС. Така той ще бъде и последващ. Правосъдният министър Маргарита Попова допусна, че с това трябва да се натоварят повече съдии. От думите й стана ясно още, че има и предложение да се добави хипотеза в закона за СРС, при която да се изисква мотивиране на съдията за издаване спецсредства, защото по друг начин не може да бъде събрана необходимата информация. Маргарита Попова бе категорична, че предстои да бъде описано как точно ще се случи този контрол. "Парламентарната подкомисия към правната комисия в НС е органът, от който имаме нужда при всички положения. Ние сме препоръчали да бъде засилен нейният административен капацитет. За да може да се упражнява прилагането на парламентарен контрол върху прилагането и използването на СРС", каза още правосъдният министър. Тя обясни, че това съчетание със засилен съдебен контрол би бил един отличен национален инструмент за правомерно използване на СРС. "Съдебният контрол е този, който гарантира. Ние не можем да кажем, че българският съд не е в състояние да упражнява съдебен контрол и да си измисляме непрекъснато агенции, бюра и комисии, които макар и наречени независими, държавни, избирани с 2/3 – ти или 3/3 – ти мнозинства нямат никаква гаранция, че ще бъдат независими, само да има органи, само да има администрация, а всъщност си имаме съд, какъвто има навсякъде по света и си имаме разписани в Конституцията разпоредби, които казват, че това е независимия орган", каза Маргарита Попова. Главният прокурор Борис Велчев посочи, че са необходими и промени така, че да се засили ефективността при използването на СРС-тата – предимно за борба с организираната престъпност и да се засилят гаранциите за правата на гражданите. Освен това, по думите му едно използването на СРС трябва да се отдели от политиката, но "не защото има основания за това, а понеже има подозрения в обществото", каза Велчев. Бойко Борисов обобщи, че срещата има и за цел на продължат реформите в съдебната система и полицията, за да се продължи реформаторският устрем на страната, отбелязан и от Брюксел. Днес до председателя на Комисията Жозе Барозу ще бъде изпратено писмо с графика за изпълнение на препоръките от последния доклад. /БГНЕС