3 март олицетворява по най-ярък начин международното сътрудничество. Това е денят на българската признателност към стотиците хиляди герои – руснаци, украинци, беларуси, финландци, румънци и др, дали живота си за българската свобода, заяви българският президент Георги Първанов в приветственото си слово по случай Националния празник на страната, предаде репортер на БГНЕС. В своето изказване държавният глава, правейки исторически паралели, акцентира върху много съвременни проблеми на България като духовност и образование, социална справедливост и еднолично управление. Днешният празник е ден на заслужена национална гордост, подчерта президентът Първанов. Българското освобождение не е подарено, а извоювано в многовековната битка с османския поробител. "Цяла България се готвеше за своята велика битка, за своя велик порив. Затова българската свобода стана възможна, когато народните водачи осъзнаха, че пътят към свободата минава през саможертвата и Голготата", заяви той. "Трябва да се запитаме дали днес имаме свобода. Дали осъзнаваме, че свободата не е даденост. В деня, който отбелязваме възраждането на българската държава, трябва да се запитаме дали следваме заветите на възрожденците", попита риторично президентът. Държавният глава заяви, че българите не се нуждаят от администрираща и силова държава, а от държава, която защитава правата на своите граждани. Според Първанов, голямото послание на българското Възраждане е Държава на духа. С многобройните си училища, читалища и Българската академия на науките България беше свободна много преди да получи своята политическа свобода, припомни президентът. Той призова: Да не допуснем отстъпление от тази духовна територия на българската държава. Президентът припомни, че дейците на българското национално-освободително движение са се борели не само за политическа свобода, но и за социална справедливост. Според президента това е особено актуално днес в светлината на стратегията за развитие на Европейския съюз "Европа 2020", която е "по-социална от всякога". Първанов се спря и на Търновската конституция, която определя политическото развитие на България след Освобождението. Той припомни, че тя многократно е била нарушавана с цел установяването на еднолична власт, което не трябва да се допуска. /БГНЕС