"Корупционните механизми, според мен, не са променени по същество през годините, както външните, които съпътстват външните заеми и чуждите инвестиции, така и вътрешните". Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Пенчо Пенчев. Той е автор на книгата "Как се наливаха основите - Към ранната история на българската корупция (1879 – 1912)" на издателство "Рива". "Действително има усещане за "дежа вю" и сякаш всичко, което виждаме е вече преживяно. Никакви поуки от историята не са взети", допълни доц. Пенчев. "Имаме изключително висок праг на търпимост към корупцията, приемаме я като част от играта. Не намирам за вярна поговорката, че "рибата се вмирисва от главата". Поне що се отнася до корупцията в българското общество рибата е вмирисана отвсякъде", сподели още той. Началото на българската корупция е доста преди Освобождението. Османската империя е известна като болния човек на Балканите, а корупцията е толкова заразна болест, че нейните бацили твърдо лесно се предават на младото Княжество България. Създаването на българската държава овластява една част от българската интелигенция, която ражда един доста корумпиран политически модел. Още при обсъждането на Търновската конституция са пропуснати принципни неща, които дават възможност на корупцията да се развихри от най-ниското ниво до министър-председателя, каза още доц. Пенчев. В чл. 155 на Търновската конституция се казва, че министър може да бъде съден само, когато нанесе вреда на Княжеството за лична полза т. е. ако нанесе вреда в полза на трето лице той не може да бъде съден и по тази причина всички опити след Освобождението да се осъдят министри са неуспешни. През 1880 година е приет Закон за съдене на министрите, но резултатите клонят към нула. Трима министри от радославовото правителство, което управлява на границата между 19 и 20 век, са осъдени през 1903 година получават присъди, но не за корупция, а за политически престъпления, макар че това правителство е едно от емблематичните корупционни правителства в българската история. Сред сделките му са за т. нар. гнили вагони, хамбарната афера. На прага на 20 век в България пристигат 110 вагона, от които 74 са напълно негодни. Така наречената "афера с гнилите вагони" е реализирана от правителството на радославовистите. Пословични са и "хамбарната афера" на радославовистите, аферата "Шарл и Жан" и още много, много други... Първите сведения за корупция са на 9 юли 1879 и те засягат съдебната система. Това е едно от постоянните звена, което с основание е обвинявано за корупция и е силно политизирано. Там, където се изразходват големи обществени средства - строителство на железопътни линии, военни доставки, други обществени доставки и строежи - там са големите корупционни сделки, изтъкна доц. Пенчев. Освен това всичките скандали, които вървяха с имоти на министри не са непознати и след Освобождението. Имаме министър-председател със 7 къщи в София и с няколко дворни места, с вили в Белово и Бяла, има министър-председатели, ту хвалени, ту критикувани остро като Стефан Стамболов, които са спекулирали с имоти в София, понеже са знаели накъде ще се развива градоустройството и къде ще поскъпват имотите, те ги купуват евтино и ги продават скъпо, когато цената се повиши. След Освобождението купуването на изборите също е масова практика. Лично аз при работата си съм попадал на сметка за закупуването на изборите, в които е описано колко средства са изразходвани за музика и за черпене на гражданите, която се представя после на спечелилия изборите, за да я осребри, разказа доц. Пенчев. Тогава, когато неговата партия печели изборите с купуване на гласове, Петко Каравелов, който със сигурност не е корумпиран, казва : "По-добре така, отколкото диктатура". При договарянето на външните заеми в периода до 1912 също има редица детайли, които не са обществено достъпни, в които има лична заинтересованост, както на преговарящите от наша страна, така и на чужди преговарящи. До 1912 година информациите за корупция сред висшите държавници са многобройни, а техните лобистки идеи се прокарват при всяка една възможност. През март 1880 година във вестник "Витоша" се появява информация, че председателят на Окръжния съд в Берковица Иван Вазов принуждава някои от подчинените си да се подписват, че получават 90 франка, когато реално взимат 45. Неколкократно БНБ е раздавала на определени лица заеми при много ниски лихви или директно отпуска еднократни помощи. Дори изработката на медали за героите от Сръбско-българската война е поставена под съмнение, защото директно се избира изпълнителят без провеждането на търг. Не може да се твърди, че България е световен или европейски шампион по корупция, но при всички случаи винаги сме били в Шампионската лига. Според доц. Пенчо Пенчев мерките за борба с корупцията трябва да бъдат системни и дългосрочни и резултатите ще се появяват много бавно. Ако трябва да се започне от нещо това може да е повече прозрачност, повече гражданско общество и малко повече нетърпимост и една стабилна икономическа политика, която ще гарантира малко по-високи доходи. /БГНЕС