У нас не може да се случи прегаряне и не съществува опасност от инцидент, подобен на този в Япония. Това каза председателят на Асоциация ЕВРАТОМ – ИЯИЯЕ (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика) проф. Трою Троев в интервю за БГНЕС. Българският ядрен специалист, който познава опита на колегите си Япония посочи, че у нас реакторите са на воден тип охлаждане. Докато в страна на изгряващото слънце те се охлаждат с водород. "Инцидентът в Япония е първи по рода си. В света за първи път се случва да спрат генераторите и да не могат да охладят реактора", категоричен е проф. Троев. "Инцидентът в Япония не се дължи на грешка на операторите, не се дължи на грешка на конструкцията, защото те действително използват водород за охлаждане на реактора", посочи специалистът. Той обясни при този тип реактор, при всяко земетресение, веднага се спускат пръчките в активната зона на реактора, които поглъщат неутроните и спират реакцията, но въпреки това е необходимо охлаждане на корпуса, активната зона, където има топлина. "Това е предвидено да се прави, чрез дизел – генератори, когато няма ток, а когато има ток – централата си произвежда – тя си охлажда и няма никакъв проблем", обясни проф. Троев. Той предполага, че до последния катаклизъм в Япония е имало стотици земетресения - тези реактори са спирани, нямало никакъв проблем, но ситуацията сега е заради вълните, които заляха дизел – генераторите и спряха тяхното действие. Така бяха изключени охладителните системи и реакторите започнаха да се загряват, но в АЕЦ "Козлодуй" не се използва този тип охлаждане. "При нас ние използваме циркулираща вода и нямаме тази опасност, например ако изключи реакторът и водата да не го охлади. Такава опасност не съществува", категоричен е професорът и затова, според него у нас не съществува опасност от подобен инцидент. "Не, не, абсолютно! У нас имаме друг тип реактори, друг тип е охлаждането, ние не използваме водород за охлаждане, ние нямаме тези херметически затворени системи за активната зона и т.н.", категоричен е той. Професорът отбеляза и че от това, което показват бюлетините на МААЕ и Японската агенция - изотопите, които се отделят надали ще достигнат в близките дни до България, "пък и изобщо дали ще достигнат, защото в атмосферата ще има преместване". "Това не е тип Чернобил, където уранът беше смесен с графит и тези частици от графита се разлитаха и разбира се, облаците го отнасяха. Тук няма такова нещо", обяснява експертът. Според него изотопите по всяка вероятност след един или два дни на големи разстояния ще се разсеят, а е възможно и ако има дъжд да попаднат в океана. Това обаче на момента ще се регистрира, защото и атмосферата се следи. "Ние имаме денонощен контрол в България, в Европа – това са филтри, които засмукват въздуха, има и дедектираща система и ние моментално можем да кажем има ли увеличение на радиоактивността или не", каза проф. Троев и добави, че в момента у нас няма такова изменение на фона. Според професора е много трудно да се скрие информация за това каква е радиацията. "Всички реактори, дори и нашият в София отвсякъде са с видео камери на най – опасните места и всичко това е свързано с МААЕ. Няма начин как да се скрие!", каза Тр. Троев. Той обясни, че има много чувствителни методи за установяване на лъчението и нивото на радиацията, за да може да се скрие информация. Освен това японците не са нация, която се опитва да скрие информация, те изживяха първата атомна бомба и други инциденти, след които се отнасят с много голямо внимание към ядрените изследвания и с мерките, които се вземат. Освен това са и едни от най – изпълнителните хора в света, които спазват нормите за ядрена безопасност, посочи експертът, цитирайки и германския канцлер Ангела Меркел. Той припомни, че ЕС преди два дни поиска 143 ядрени реактора в Европа отново да бъдат тествани и да бъдат проверени спрямо европейските норми за безопасност. Професорът посочи още, че най – добрите световни експерти помагат в Япония и решенията се вземат на място. Реакторите, които в момента са на централата Фукушима се наблюдават от МААЕ, чийто норми се спазват в целия свят. Организация трябва да бъде уведомена и при най – малкия инцидент, който се случва, в която и да е от централите, в което и да е кътче на земното кълбо. "Те следят, водят на отчет всички реактори и ние спазваме техните изисквания", категоричен е професорът. Той посочи, че много често специалисти от Агенцията правят и проверки. А иначе реакторите в Япония във Фукушима не са от най – новите, те са от преди 40 години, изтъква експертът, който на няколко пъти е бил в страната на изгряващото слънце. Той заяви, че "сега вече има много по-модерни реактори в момента действащи от този тип. Трою Троев обаче обърна внимание на това, че в Япония има много стриктно спазване на законите за радиоактивната безопасност. Ако все пак, макар и да е малко вероятно, у нас достигне такава радиация, професорът съветва хората да не правят нищо, преди министерството на здравеопазването и кризисният щаб, който би трябвало да заработи да отправят съответните препоръки и да не се паникьосват. Професорът посочи още, че утре в Софийския университет ще заседава Управителният съвет на Евратом и ИЯИЯЕ при БАН. Около 63 български специалисти участват в проекта на Евратом ITER за получаване на енергия от синтеза на леките ядра. Реакцията, която ще се получи от него коренно се различава от реакциите, които сега се използват за получаване на енергия при ядрените реактори. Експерименталният термоядрен реактор е предвидено да бъде построен във Франция, програмата предвижда през 2018 година ще бъде получена плазмата, а след 2025 да бъде построен демонстрационен тип реактор. Едва след това ще се премине към индустриално приложение на реактора. Ако този реактор се построи и проектът е успешен, целта е всички реактори, които съществуват в момента по света около 294 да спрат да се използват и да се заменят с този, каза професорът. Той обясни, че опасното на реакторите, които се използват в момента е това, че вследствие на урана, който се използва се излъчват неутрони, които пораждат верижната реакция. Ако се смени уранът с вода, това няма да съществува, а и материалите, които ще се използват ще имат лъчение само 10 – 20 години, след което ще могат да се претопят и да се използват отново. А радиоактивните материали, които в момента се използват в реакторите трябва с векове да се разпадат – толкова време трябва да се пазят в хранилище, което освен всичко други и страшно много оскъпява енергията, която се произвежда от тях. Водата, която ще използва реакторът ITER например от Панчаревското езеро ще бъде достатъчна за 100 години за гориво на този реактор. БГНЕС