Краус писал до вътрешния министър, като отвлекли сина му
Бившият транспортен министър Вилхелм Краус писал молба или жалба до министъра на вътрешните работи, след като са отвлекли сина му. Това каза самият той по време на показанията си пред Софийски градски съд, предаде репортер на БГНЕС.
Магистратите заседават по делото "Наглите". Днес започна разпитът на близките на отвлечените. Вилхелм Краус бе първият, който даде показания. Синът му - Михаил Краус бе отвлечен в края на октомври 2007 г. в София. Първоначално похитителите поискали за живота му 1,2 млн. евро, но в крайна сметка той бе освободен срещу 300 хил. евро откуп на 20 ноември 2007 г. Преговорите водел другият син на Вилхелм Краус – Антон. Според бащата, обаче, преговарящите похитители са били два типа, "класически пример за доброто и лошото ченге", каза той. И докато разказваше за преговорите с тях, спомена израза "професионално". А иначе още на 2 – 3 ден след отвличането на Михаил уведомили МВР(министър на вътрешните работи 2007 г.е Румен Петков-бел.ред.). Полицията помагала и в комуникацията с похитителите. Самият Михаил след като бил освободен, не искал да излиза от вкъщи или излизал само с приятели. "Все още е в много тежка, стресова ситуация", разказа баща му. Той заяви пред съда, че едва ли могат да се намерят думи, с които да се опише стреса, който е изживял и синът му и цялото му семейството. "Да не дава Господ никому!", каза Вилхелм Краус. В момента показания дава синът му Антон, който е водел преговорите с похитителите и получил отрязания пръст на брат си по време на преговорите.
БГНЕС припомня, че на 7 януари Михаил Краус – третата жертва на "Наглите" даде показания пред съда. "Не се притеснявай, доктор ти я направи". Това казали похитителите на сина на бившия транспортен министър Вилхелм Краус – Михаил, след като му отрязали малкия пръст на дясната ръка. Похитителите отрязали пръста на Михаил, след като не били доволни от преговорите, които водили с брат му. "Брат ти се подиграва с нас" му казали те, след като им предложил 50 000 лева за неговата свобода. Казали, че ще му режат пръст. Дали му хапчета, от които първо се разтреперил, после се унесъл, но когато му рязали пръста усещал болка. След това всеки ден сменяли превръзката. Синът на бившия транспортен министър потвърди, че познава Иван Пайнавелов - Сапата. Познавал го от дете, имали и много общи приятели, сред тях били и полицаи и доктори. След отвличането му, Михаил се е виждал със Сапата, но според него той се е държал нормално. Самата жертва обаче имала някакви предположения, че Сапата има отношение към неговото отвличане, тъй като трябвало да е някой близък до него човек. Докато бил в стаята, където е държан, на Михаил са му давали да чете и книги, така прочел четири. В една от тях "История на бойното изкуство" имало и посвещение, което гласяло: "Мише, желая ти много успех, бъди добър войн". "Не ми е приятно да си спомням, изтрил съм ги! Аз определено искам да забравя това нещо", каза за отвличането си Михаил Краус. Заяви, че не си спомня точно деня, в който му отрязали пръста. И той, както и Илиян Цанев, оставял косми в стаята на ужасите, в която прекарал близо месец. Слагал ги по фугите на стената, която била от тухли. Известно време след като бил освободен, от НСБОП му са се обадили, че имат предположения за това, че са намерили мястото, където е бил държан. Така макар и години по-късно, когато влязъл в нея той я е познал. Тя е била пълна с различни вещи, а не само с легло и стол, каквато е била преди. "Познах си стаята", заяви тогава той. /БГНЕС
490
1
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
45
А Румянчо Петков пак е в кюпа с престъпниците,такива са си те комунягите престъпници от класа,а сега лаят като кучета против престъпноста която те стимулират и финансират,не заловиха нито един бандюга когато управляваха защото мафията никога не реже пипалата си,колко са долни и отвратителни кога този народ ще се осъзнае,изглажда никога защото е обречен от БОГ на простотия,с две думи заслужава си съдбата.