7 351 234 са българите към 1 февруари 2011 г. Това показват експресните резултати от преброяването на населението, предаде репортер на БГНЕС. 72,9% от населението живее в градовете, а 27,1% живеят в селата. Към 1 февруари 2011 г. съотношението жени – мъже у нас е 51 към 49 в полза на жените или на 1000 мъже се падат 1053 жени. При предното преброяване през 2001 г. това съотношение е било 1000:1052. Най-много са българите на възраст между 18 и 64 години – 65%. 16% са децата от 0 до 17-годишна възраст, а 19% са над 65 години. Според резултатите, има изменение във възрастта на българите. Засилва се процесът на демографско остаряване. През 2001 г. българите под 18 години са били 19,4% от населението. През 2011 г. техният дял намалява на 15,9%. Увеличава се делът и на българите във възрастовата група от 18 до 64 години. Спрямо предното преброяване преди 10 години те са нараснали с 1,3%. Най-голямо увеличение има делът на хората над 65 години. От 16,8 през 2001 година, те вече са 18,9 през 2011 г. За последните 10 години населението у нас е намаляло с 581 750 души. Националната статистика отчита намаление на населението при последните три преброявания от декември 1992 година до февруари 2011 г. Данните от последното преброяване на населението показват, че установилите се през последните 20-25 години тенденции в развитието на населението се запазват. Според Финка Денкова, директор на Дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ, факторите, които определят развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждане и умиране) и външната миграция, а в териториален аспект и вътрешната миграция на населението, както и административно-териториалните промени. Населението у нас намалява от 1990 година. Най-много българи са преброени през 1995 година – близо 9 милиона. Естественият прираст за всичките години през периода между преброяванията през 2001 и 2011 година е отрицателен. Най-висок е той през 2002 година, когато в резултат на естествения прираст българите са намалели с 46 118 души. От 1992 година до 2001 година се наблюдават и интензивни миграционни процеси. Поради емиграция за периода 1992-2001 г. населението е намаляло с 217 809 души. За последните 10 години отново заради емиграция българите са намалели със 192 663 души. Като цяло от 1992 година до днес емигриралите българи са 410 472. Въпреки това, миграцията за последните 10 години намалява. През 2001 година тя е била 38%, а през тази година 33%. Само в пет области у нас има увеличение на населението в резултат на вътрешна миграция. Това са областите София, където населението се е увеличило със 118 965 души, другите области са Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Във всички останали области броят на хората, които са се изселили е по-висок от този на хората, които са се заселили в тях. В София област има най-много българи – 1 359 520 души. В следващата област Пловдив живеят 671 918 души. Само в тези две области у нас живеят 27,63% от населението на страната. Най-малко населена е област Видин, където живеят 99 016 души или 1,35% от населението на страната. С 20% е намаляло населението в областите Враца, Видин и Монтана. Във Видин, Монтана, Габрово и Ловеч и относителният дял на българите над 65 години е най-висок. Най-нисък е този дял в областите Благоевград, Варна и София. В 15 области у нас, българите, които са на 65 и повече години, са една пета от населението на областта. Най-младата област в България е Сливен. В нея 20% от хората са под 18 години. Следва област Бургас, където процентът на населението под 18 години е 18. Най-много българи на възраст между 18 и 64 години, като относителен дял, има в област София и Смолян, където населението в тази възрастова група е съответно 69 и 68%. Към 1 февруари тази година българите у нас живеят в 255 града и 5047 села. В 186 населени места обаче, няма нито едно преброено лице. В 57% от населените места, населението е от 1 до 500 души. В град София живеят най-много българи – 1 270 284. В топ 10 на градовете с най-много жители влизат още Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен. Най-малкият град у нас продължава да бъде Мелник, където живеят 208 българи. Най-голямото село вече е Лозен, Софийско. В него живеят 6 276 души. От Националната статистика отчитат впечатляващо малък брой на хора, които са отказали да бъдат преброени – 50 отказа. Според Финка Денкова, за малкото откази е допринесло и електронното преброяване. Председателят на НСИ Мариана Коцева каза, че при предното преброяване през 2001 година отказите са били 4 500. Тя посочи още, че при това преброяване не е имало измами. През юли месец ще стане ясно и каква е относителната структура на етническата принадлежност на българите. Тогава ще стане ясно и колко точно е спестила националната статистика в резултат на многото преброени по електронен път българи. Мариана Коцева потвърди до момента цифрата от около 4 млн. лева спестени за преброяване. До края на април преброителите ще получат и парите си. Ръководството на НСИ отчита, че като цяло преброяването е преминало спокойно и не е имало проблеми. /БГНЕС