Съществува развиваща се и нарастваща заплаха от нанасяне на удари по стратегически обекти на територията на Република България и по нейното население с балистични ракети от страни в отдалечени региони. Това се твърди в Националната отбранителна стратегия, която правителството се очаква да приеме на редовното си заседание на 13 април, предаде репортер на БГНЕС. България за първи път ще има своя Националната отбранителна стратегия. В нея са обединени сега действащата Военна доктрина и Военна стратегия. Проектът за нея бе ясен още миналия месец. Националната отбранителна стратегия е отворен документ и актуализирането и зависи от основни политически, концептуални и военностратегически промени. Тя е за срок от 10 години. Предвидено е през 2015 г. да се направи междинен преглед на стратегията, а през 2020 г. пълен преглед. Националната отбранителна стратегия конкретизира задачите на въоръжените сили, формите и способите за тяхното изпълнение и определя средствата и ресурсите за това. Повишаването на ефективността на планиране и разходване на финансовите ресурси в дългосрочен план ще продължи да бъде приоритет в управлението на въоръжените сили, се казва в документа. В него е записано, че разходите за Министерството на отбраната трябва да бъдат не по-малко от 1,5% от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не по-малко от 2%. Според Националната отбранителна стратегия вече е значително намалена заплахата от възникване на мащабен международен военен конфликт, поради липсата на междублоково противопоставяне. Продължават обаче да съществуват регионални огнища на напрежение и нестабилност, в които са ангажирани и военни ресурси. При изпълнение на мисията в подкрепа на международния мир се предвижда въоръжените сили да участват с не повече от 1000 военни. /БГНЕС /