След десет дни започва официалната предизборна надпревара за първите избори за депутати в Европейския парламент в България. Първото реално упражняване на правомощията ни на граждани от Европейския съюз. Първото реално произнасяне на българите относно проекта на политиците за европейската интеграция на страната. Първото ни реално участие в глобалната политика. Готови ли сме да приемем това предизвикателство? Изглежда по-сложно отколкото си го представяхме, когато акта на избора не беше в месечния ни график. Разбираме, че ние българите не сме си разговаряли по много теми. Не сме се разбрали по възлови въпроси. Не сме стигнали до изводи, които сега са ни необходими, за да направим своя избор. Разполагаме единствено с половинчати обществени дебати, базирани на националните ни интереси. Примерно дебата за бъдещата енергийна политика на съюза във връзка с възможността да спасим ядрените реактори в "Козлодуй" или да построим атомната електроцентрала в Белене. Друг подобен дебат е този за бъдещето на военния ни контингент в Ирак. Само че през призмата на сантименталното ни отношение към войната, но не и през призмата на общите европейски търсения за обща военна политика. Сложността на избора се увеличава и поради липсата на политическа култура на граждани, които са част от един съюз. Българите не са наясно с дейността на парламента, където трябва да изпратят свои представители. Така сложността на избора идва от това, че не знаем какво да поръчаме на бъдещите си депутати, а и не сме наясно какво от поръченията ни могат да изпълнят. Затова евро изборите ни изглеждат като допълнително състезание за българските политически сили. Поредните избори между лявото и дясното, двуполюсният модел или фрагментираното политическо пространство, за или против ДПС. Наши, вътрешни теми, с решаването на които по никакъв начин няма да подпомогнем нито един от актуалните европейски дебати. Не сме готови да се произнесем по въпроса за необходимостта от Европейска конституция. Не сме готови с позиция за необходимостта от съюзни въоръжени сили. Не сме готови с визия за бъдещите отношения на Европейския съюз със САЩ или Китай. Не сме си и говорили по тези теми. Защото колкото и да повтаряха някой от по-малките политически сили в страната не се помъчихме да погледнем на присъединяването ни като на средство за участие в глобалната политика. За мнозинството българи подписването на договора с другите европейци е исторически и териториално обосновано. За друга голяма част този акт е наложителен, за да изправим на крака икономиката си. Никой не се сеща, че в момента сме съдружници с много държави в глобалната икономическа среда и носим отговорност за пасивите и активите на съюза. Добрата новина е, че в подобна позиция бяха и страните от предната присъединителна вълна. Също толкова неподготвени. Предизборните кампании при тях протекоха със същото неуместно раздвояване между националните и глобални интереси. Точно в това се корени и слабата избирателна активност на евроизборите във всички нови страни членки. Затова можем да очакваме, че след десет дни българските политически сили ще се впуснат в кампанията за първите избори за европейски депутати с послания обслужващи национални, а не глобални политически интереси. Първите български евроизбори ще решат дилемата между националната или глобалната гледна точка в полза на националната. Остава въпроса за смисъла от съюзите... Иван КАПРАЛОВ