Утре /22 април/ се навършват една година, откакто белгийското правителство, разяждано от разногласия между фламандци и франкофони за бъдещето на страната, подаде оставка, откривайки пътя на рекордно продължителна политическа криза, чийто изход не се очертава. "Ако бъде проявена упоритост, може би ще имаме ново правителство в близките месеци, но засега никой не вярва в това", обясни пред АФП политологът Пиер Веркаутерен. "В противен случай отново ще има избори, които обаче няма да променят нищо, защото надпреварата отново ще бъде между същите партии. Така че остава хипотезата да продължим с правителство, което придвижва текущите дела. На теория това е възможно, докато изтече мандатът на сегашния парламент през 2014 г.", добави политологът. Премиерът, фламандският християндемократ Ив Льотерм , беше принуден през април миналата година да вдигне бялото знаме, след като от правителството се оттегли ключова партия - Фламандските либералдемократи, недоволни от безизходицата в езиковите права на франкофоните от холандскоговорещите предградия на Брюксел. Той едва ли си е представял, че една година по-късно ще продължи да ръководи правителството и да чака двете национални общности да се споразумеят за реформиране на държавата и за създаване на нов правителствен екип. Защото предсрочните избори на 13 юни 2010 г. усложниха още повече ситуацията. След като излезе начело на холандскоговорещите с 28,2% от гласовете, Новият фламандски алианс (N-VA), който се бори за независимост на Фландрия един ден, остана непреклонен в своите искания. Неговият лидер Барт де Вевер постави условие в едно ново правителство да се дадат големи допълнителни правомощия на регионите и същевременно остана непреклонен по въпроса за правата на френскоговорещото малцинство във Фландрия. Партиите на френскоговорещата общност се съгласиха регионите да получат около 15 милиарда евро, но отказват да отидат по-далеч, защото се опасяват от обедняване на тяхната общност и изчезване на единната държава. Фландрия отсече, че това не е достатъчно, и настъпи блокаж въпреки помирителните мисии на редица посредници. Единодушие няма по никакъв въпрос: нито за статута на френскоговорещите във Фландрия, нито за децентрализацията, нито за начина на бъдещото финансиране на централната държава или на град Брюксел, за което спорят двете общности. Населението се примири, след като известно време организираше с чувство за хумор "революция на пържените картофи" или мъжете отказваха да се бръснат, писа в. "Либр Белжик". Чувството за безнадеждност се засили от факта, че страната, изглежда, функционира както по-рано. Та изпълни 6-месечното си ротационно председателство на ЕС, зае се да намали бюджетния дефицит и изпрати военната си авиация в Либия. Фламандските радетели за независимост потриват ръце, защото Белгия, изглежда, показва, че може да мине и без силна федерална държава. Свободата на действие на правителството обаче е ограничена. Не може да се вземе никакво важно решение за бъдещето, какъвто е случаят с реформата на пенсионната система. Но макар да е облагодетелстван от политическата безизходица, дори самият Барт де Вевер започва да се сблъсква с критики във Фландрия. Дали се стреми към реформа в "белгийска рамка" или иска да покаже, че Белгия е станала неуправляема, за да подготви разцепването на страната, което мнозинството от населението не желае? Ив Льотерм обаче не иска да павира пътя пред N-VA, когато остава една година до важни местни избори, като държи партията му настрана от евентуална бъдеща коалиция. "Позицията на нашата партия е, че N-VA трябва да участва в бъдещото правителство", обяснява той. /БГНЕС