Предпочитам бъдещият държавен глава на България да бъде човек европейски скроен, човек, който не гледа само в българския национален пъп, заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле". Той смята, че това е една от най - тежките травми на тукашното общество и трябва човек, който може да продава в добрия смисъл на думата страната си в чужбина. Но "не през мускалчетата и през евтиния алкохол на Слънчев бряг, а наистина сериозно през това, което страната може да предложи, като човешки потенциал, като ресурс, природа, история и култура. Човек, който сваля с поне няколко октави надолу патриотичния тон, наложен от настоящия президент. Аз примерно много бих се радвал да видя гвардейците махнати изцяло. Много бих се радвал в кабинета на президента да не виси портрет на Васил Левски, а на съпруга или съпругата му. Един от германските президенти през 70-години, като го избират за държавен глава, на първото интервю журналистката го пита: Господин президент, обичате ли Германия? И той казва: Не, аз обичам жена си. Аз предпочитам такъв човек за президент, не човек на гръмките слова, на патоса, на популизма, на гвардейците, които бият крак, на перата, на топовните гърмежи, на обесването на Левски и т.н. Предпочитам президент, който да може да говори с хората, да разбира какво ги тревожи, да прави реклама на страната си в чужбина, защото президентът няма функцията да взема кой знае какви важни решения. Президентът, според мен, е морална инстанция, която трябва да съобщава на хората някакви важни истини, важни факти. Често пъти тези важни истини, важни факти са неприятни и той или тя затова е там на тази висока позиция, за да може да съобщи тези факти, да ги защити, тъй като, какво да се лъжем, равнището на обществото в България спада. Масовият вкус деградира. Образованието не е на необходимото ниво. Аз гледам младите хора, включително и в нашата професия, те вече не владеят както трябва дори и български език. Трябва да има начело на държавата един човек, който да съобщава тези неща и да задава посоки, да задава пътища, не само да каканиже за Възраждането, за Паисий Хилендарски, за Ботев и за Левски, неща, които и без това всички си ги знаем", заявява Александър Андреев. Не е хубава медийната ситуация в България, твърди журналистът. "В България и в останалата част от бившите комунистически страни се допуснаха изключително много грешки в освобождаването на медиите. Всички знаят, че България вече от много години деградира в класациите за свобода на медиите и на "Фрийдъм хаус", и на "Репортери без граници". Това не е току така. Първо, българският пазар е много тесен. За добро или за зло, това са няколко милиона души, които част от тях вече и не четат и не консумират сериозна информация от медиите. Това не са условия, в които могат да просъществуват скъпоструващи медии. Немскоезичният пазар е от 100 милиона души, като броим Швейцария и Австрия. Англоезичният пазар пък е още по-голям. Там могат да оцелеят и много качествени медии, защото просто има пари за тях. Тук как да събереш от толкова малко публика, за да издържаш качествени медии. Да започнем от обществено-правните и държавните медии. Там поради това, че няма задоволителен регламент на финансирането на обществено-правните медии, те съвсем естествено гласно или негласно се подчиняват на волята на онези, които са на власт, защото оттам им идва бюджета. В частните медии икономическият фактор е изключително силен. Вие знаете каква важна роля имат спонсорите и рекламодателите или собствениците, които съвсем естествено налагат определена политическа линия. Булевардизацията е трети изключително тежък проблем на българските медии, защото аз го разбирам, в борбата за оцеляване какво се харчи, харчи се секс, престъпност, лайфстайл и така наречените ВИП-ове смехотворни. И четвърто, пак поради не добре уредено законово положение със собствеността на медиите, концентрация на медии в ръцете на не съвсем ясни собственици с не съвсем ясни политически или икономически интереси. Ето тези четири фактора, според мен, ограничават медийната свобода в България, пречат на журналистите да си вършат работата като хората и в крайна сметка не позволяват на интересуващата се публика да се доберат до онази информация, която би била важна за нея. До скоро си мислех, че изходът от ситуацията е навлизането на чист чуждестранен капитал в българските медии. За съжаление този вариант не сработи и повечето чуждестранни капитали се оттеглиха от българския медиен пазар. Тъй че разкайвам се за тази си наивност и честно казано радикален изход не виждам. Виждам възможности за подобряване, а именно законодателството по тези две точки: финансиране на обществено-правните медии и прозрачност на собствеността. Радикално се нуждае България от ново законодателство. Също доброволният ангажимент на медиите, етичният кодекс, съзнанието, осъзнаването, че има ценности, които трябва да се защитават, независимо дали са в закона или извън него. Това е също един отличен път, според мен. Преди петнайсетина години в българските медии се ширеше много повече расизъм, отколкото сега. Преодоляването на този расизъм в голяма част от печатните медии стана именно по линия на доброволните ангажименти, на това, че и главните редактори, и журналистите осъзнаха, че не бива да насъскват своята публика срещу едни или други малцинствени групи. Но все още се шири сексизъм, да речем, шири се хомофобия, шири се национализъм, не във всички медии, не в еднаква степен, но мисля, че това го има. И мисля, че по линия на доброволната самоорганизация и доброволното самоограничаване ето такива неща могат да се преодолеят", заявява Александър Андреев. /БГНЕС