На 13 май е 30-тата годишнина от неуспешния атентат срещу папа Йоан Павел II, в който бе замесено неоснователно името на България, съсипало живота на несправедливо обвинения Сергей Антонов. На 13 май 1981 г. на площад "Свети Петър" във Ватикана папа Йоан Павел ІІ е прострелян тежко от турския терорист и крайнодесен екстремист Мехмет Али Агджа. Той е член на "Сивите вълци". Папата е уцелен четири пъти и изгубва голямо количество кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италиански съд. Той дава показания, че в подготовката на атентата освен турски граждани, са участвали и трима българи. Това са Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Сергей Антонов е ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Той е смятан за координатор на покушението, задържан от ноември 1982 до март 1986. Желю Василев и Тодор Айвазов са служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди да бъдат арестувани. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е защитаван от най-големите италиански адвокати. Процесът се превърна в едно от знаковите събития по време на Студената война и с него бе сложено началото на кампанията за "българската връзка", в която западните страни обвиняваха тогавашния режим в Народна Република България, че подкрепя тероризма. Обвиненията, че СССР и България стоят зад опита за убийство никога не бяха доказани. Сергей Антонов е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. - на 1 април. Съдбата на основните действащи лица е различна. Папа Йоан Павел ІІ се превръща в символ на борбата срещу комунизма и в една от най-големите личности на ХХ век. През май 2002 г. той пристига на поклонничество в България. Според наблюдателите посещението му е от огромно значение за страната ни, защото окончателно се слага край на инсинуациите с "българската връзка". Папа Йоан Павел ІІ при срещата си с президента Георги Първанов уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. Трагична е съдбата на българина Сергей Антонов, който може би е най-голямата изкупителна жертва на атентата. Той се завръща в родината си съсипан. След промените от 1989 г., който доведоха до падането на комунизма, е почти забравен. На 1 август 2007 г. несправедливо обвиненият Антонов е открит мъртъв в дома си в центъра на София. "Сергей Антонов като човек понесе най-тежкото обвинение - атентат срещу държавен глава и то най-охраняваният човек в света тогава, папа Йоан Павел ІІ. Антонов се държа много мъжки и винаги отговаряше, че е невинен. А той беше един обикновен български служител, даже не и ръководител на представителството на БГА "Балкан" в Рим, чудовищно и несправедливо обвинен", спомня си преводачът Асен Марчевски, който превеждаше по време на процеса. Съвсем различна е съдбата на атентатора Али Агджа. Той прекарва 19 години в италиански затвор. През 2000 г. Италия помилва Агджа и го екстрадира в Турция, където той е обвинен за убийството на известния журналист Абди Ипекчи, за два въоръжени грабежа и бягство от затвора. Всички тези престъпления са извършени през 70-те години на миналия век. Папа Йоан Павел II прости на Агджа за нападението, когато го посети в затвора през 1983 г. В книгата си "Спомени и идентичност" той написа, че е убеден, че опитът за убийство е планиран и поръчан и че Агджа е бил просто марионетка. Турските власти освободиха Агджа през януари 2006 след съдебна грешка, но го арестуваха отново след осем дни, когато съдът постанови, че намаляването на присъдата му въз основа на законите за амнистията и поправките в Наказателния кодекс, не е изчислено правилно. В различни писма от затвора Агджа подхрани опасенията, че страда от психическо разстройство, пишейки, че е вторият Месия и обяви планове да напише "перфектната Библия". Али Агджа е освободен окончателно от затвора на 18 януари 2010 г. /БГНЕС