Нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, бяхме подготвени за прехода. Не съумяхме да се обединим около националните приоритети, като изключим стратегическата цел за членство в ЕС и НАТО. Това заяви президентът на конференция на КНСБ Георги Първанов, предаде репортер на БГНЕС. "Проявите на съгласие бяха твърде епизодични, твърде нетрайни. Допуснахме в решаващи моменти преходът да се идeологизира", добави държавният глава. По думите на президента, миналото продължава да присъства в политическия дебат като тъмна сянка, но не се получава сблъсъкът на идеи за управлението. Първанов очерта и други проблеми на българския преход – загърбването на приемствеността, мандатното мислене, а като постижение определи модерната Конституция, приета през 1991-ва година. Според Първанов, вероятно българският преход ще влезе в учебниците като сравнително успешен в политическо отношение, но от друга – с много проблеми в икономическо и социално отношение. Той подчерта, че радикалната промяна на прехода е протекла по мирен и ненасилствен път. Държавният глава изтъкна ключовата роля в социално-икономическите промени и в отстояването на принципите на социалната държавност, постигането на баланс между труда и капитала. Той отбеляза, че със синдикатите имат силен социален диалог за всичките 10 години от мандата му. "Аз бих искал да завещая на следващия президент, на моя наследник, който и какъвто и да е той, тази линия на поведение, защото тя е част от климата, от един работещ модел на взаимодействие между институциите и синдикатите", каза още той. По думите му "някои ревнуват и мърморят" за ролята на синдикатите по отношение на антикризисните мерки, пенсионната реформа и др. Георги Първанов подкрепи инициативата на КНСБ за приемането на пакт за икономически растеж и заетост. Освен, че подкрепи дебатите по стратегия 2020, той препоръча по-стратегическо мислене – до 2030-та година и след това. Според него някои от предвидените мерки и политики биха забавили темповете за достигане на средните равнища на жизнен стандарт и икономическо развитие на новоприетите държави, в това число и България. "Искрено се надявам гласът на новите, на малките страни-членки в това отношение, да бъде чут, защото иначе дистанцията между нас и старите, по-големите, утвърдените демокрации, ще се увеличава. От това Европа няма да стане по-силна, а на нас ни е нужна силна и ефективна Европа, конкурентоспособна в световен мащаб", коментира още той. /БГНЕС