Най-сладките ябълки в България не са на сергия на пазара, а в шуменския Регионален исторически музей. Това е неоспорим факт, защото там, само днес, гостуват майсторът шекерджия от Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“ Павлин Колев и неговият чирак Боян. Пред всеки, решил да стане част от инициативата „Нощта на музеите“, двамата разкриват магията на автентичния си занаят. На газов котлон Павлин загрява смес /съставките са малка тайна, казва той/ и потапя в нея поредната ябълка на клечка. След няколко ловки завъртания вади плода от медния съд, но вече преобразен в червена захарна одежда. „Трябва да се изяде бързо, за ден-ден и половина, защото не слагаме никакъв подобрител или консервант. Всичко е по старата рецепта от 1840-та, когато, разбира се, е нямало такива неща“, разказва майсторът и обяснява, че днес за първи път изнасят „прозводството“ извън „Етъра“. Елате там, за да видите, че правя всички тези неща, които са на тази маса, казва Павлин и сочи масата пред себе си отрупана с всевъзможни лакомства. Всичко може да се опита на символична цена – парче локум за 2,30, пестил за 2,80, небет шекер за 1,20 или захарно петле за левче. „Дано не свърши стоката ни и да има за всички, които дойдат тази вечер, защото някои неща вече понамялаха“, казва майсторът, на който в 18 часа е останала само една щайга с ябълки. На метри от него етнографският комплекс край Габрово представя още един занаят „на живо“. Майстор Христо Маринов тъче на малък вертикален стан торба от козя вълна. „В момента аз съм единственият работещ мутафчия“, разказва майсторът. Занаятът е отмрял през 60-те години на миналия век, когато хората спрели да търсят конски чулове, торби и козяци. Причината е, че се появили нови материали, които са по-евтини и по лесни за производство. „Произведените от козя вълна неща са груби, обаче са много здрави и непромокаеми. Това е било много важно в миналото. Само трябва да се пазят от молци“, обясни майстор Христо. В „Етъра“ той тъче на много по-голям стан, но уредът не можело да се пренася и затова дошъл в Шумен с малък, но напълно функиониращ модел. „Хората си мислят, че майсторите, практикуващи старите занаяти, са възрастни хора, но, както виждате при нас има млади, които продължават традициите и ги държат живи“, обясни пред наш репортер уредничката на АЕК „Етъра" Росица Бинева. Тя изказа и съжаление, че не е довела в Шумен повече майстори, но почти всички занаяти изисквали тежко и трудно подвижно оборудване. Въпреки това шуменци могат да си купят изделия, изработени по автентична технология на базара, който сме организирали тук, каза Бинева. Шуменския Регионален исторически музей, както и всички къщи-музеи, тази вечер ще работят без входна такса до 1,00 ч. след полунощ. Очаква се броят на посетителите да надхвърли 2000. След Освобождението само в Севлиево е имало 11 големи мутафчиски работилници, разказва Майстор Христо. На базар се продават от дървени свирки до грънци и ножове с рогова дръжка. ШУМ.БГ