След 3 дни подигравка с достойнството на институцията, наречена Народно събрание, и 3 прегласувания принципът на уседналост беше изхвърлен от мястото, което най му приляга – Закона за местните избори. Това беше изтълкувано като поредна победа на ДПС, но всъщност издава по-скоро неговата слабост. Защото показва, че 65-те хиляди гласа на изселниците в Турция са му жизнено необходими, за да отложи с поне 4 години реалните проверки на това как общините са изразходвали парите за отстраняване на щетите от наводненията, какво е действителното положение със сечта на горите, как са източвани язовирите. Освен обичайния печеливш има и двама не толкова очаквани, но сигурни – „Атака” и ГЕРБ. След фарса в парламента „Атака” ще втвърди още повече железния си юмрук, а ГЕРБ ще привлече още повече бивши симпатизанти на НДСВ. Самото движение за стабилност, чийто възход е поставен под съмнение, е един от двата най-големи губещи. И ако иска да запази и минимална част от бързо топящия се авторитет, трябва незабавно да обяви имената и да се разграничи ясно и високо от онези жълти депутати, които отсъстваха от пленарната зала по време на третото гласуване на текста за уседналост. Независимо дали по това време те са били по малка нужда, и така са се „изпикали” върху партийните решения, и най-вече върху бъдещето на немалко български общини, или са били стимулирани с определени средства, за да не бъдат в залата. Най-големият губещ при всички случаи е БСП, защото няма да може да обясни дори и на своите избиратели какво толкова дължи на ДПС, че играе по зурната му. Явно козът (или козовете) на ДПС е толкова силен, че БСП не може да стори нищо. И едва ли е само подкрепата на Движението в парламентарната зала и за президента Г. Първанов. Защото както е тръгнало, загубените гласове от отдръпналите се социалисти скоро ще станат значително повече от тези, давани от А. Доган. В началото на кампанията за евродепутати попитах шуменския депутат Димитър Дъбов - главен секретар и Зам.-пред¬се¬да¬тел на ВС на БСП, как ще бъде решен въпроса с уседналостта на местните избори. Тогава той отговори, че в Закона за местните избори уседналостта присъства и е в размер на 3 месеца. Но сега, след като за кратко време срокът беше удължен на 10 месеца, след третото гласуване на спорния текст на практика изчезна. И всеки може да гласува, независимо колко време е извън страната. Приказките, че въвеждането на уседналост нарушава конституциони права и е антитурско са изтъркани и дълбоко неверни. Защото никъде хората с двойно гражданство нямат такива големи права за гласуване, като това е у нас. Уседналостта за местните избори и в ЕС, и в Турция е между 5 месеца и 6 години. Тя нарушава само „правото” на ДПС, дадено му от БСП, да се разпорежда със съдбата на българските граждани от всякакъв етнос, живеещи тук, чрез гласовете на български граждани от турски етнос, живеещи в Турция. Не бих искал хора, които не са живели от години, а и не смятат скоро да се връщат в моя град, да решават кой ще го управлява и каква политика ще се реализира през следващите 4 години. Склонен съм обаче да приема решението на някой от чужбина да се върне и гласува. Но при едно условие - да го направи по собствено желание, да се запознае с кандидатите и платформите им и сам да плати масрафа си за път. Но не съм съгласен организирани група да посещават безплатно родните си места само по време на избори и дават гласа си на този, който и им посочи спонсора на „екскурзията”. За да стана напълно ясен ще повторя мнението си, изразено в началото на годината, когато уседналостта, въведена за изборите за евродепутати беше широко (но явно недостатъчно) дискутирана. За да няма излишни дебати, изразходващи залудо енергията на обществото, и за да не се дъвче поредния купешки термин от рода на „принцип на от(у)седналост” трябва да се спазва едно просто правило. Всеки да има възможност да понесе последствията от гласа, който (не) е дал. Независимо от вида на изборите. А това не може да направят хора, които не живеят в България, в дадена община, град, село. Защото, независимо от интернет и мобилните комуникации, те нито знаят обстановката, нито познават платформите, още по-малко кандидатите. И няма как на практика да опитат на гърба си действията – добри и лоши, на своя избраник. Този прост принцип би намалил значително популизма и спекулациите в българската политика и би внесъл повече коректност. А иначе, за да заеме принципа на уседналост полагащото му се място в законодателството трябва да бъде нарушен един друг принцип. Този на отседналост на настоящата управляваща коалиция във властта за още две години. И час по-скоро да бъде заменен с принципа на задължителната й заседналост в опозиция. Големият въпрос обаче е на кого да гласуваме доверието си да отседне във властта за (поне) 4 години. Милен Маринов