Всички казват, че е проклятие да се родиш на Балканите, но е в нашите ръце да превърнем това проклятие в дар, каза световноизвестният турски писател и Нобелов лауреат Орхан Памук в отговор на репортер на БГНЕС. "Преди години моите колеги се оплакваха, че е проклятие да си писател в Турция и че няма как да се реализираш там. Сега навсякъде по света ми казват: "Ти си истински късметлия, че си роден в Истанбул". Наистина е проклятие да си роден на Балканите. Никой не ни харесва, има толкова много езици, много проблеми. В нашите ръце е обаче да превърнем това проклятие в дар. Всичко е в нашите ръце", сподели Памук на срещата в "Червената къща". "В началото на кариерата си исках да стана художник, но открих, че повече ми се отдава писането. Истината е, че се чувствам по-щастлив, когато рисувам, но се чувствам по-интелигентен, когато пиша", призна пред БГНЕС именитият писател, който е на двудневно посещение в България по покана на фондация "Елизабет Костова". "Много съм щастлив да бъда в София. Това не е първото ми посещение в България, но е първото ми в София. Бях за един ден във Варна през 1994 година. София ми напомня по толкова много начини на Истанбул - архитектура, изглед, улици. Прилича ми на Истанбул, но през 60-те и 70-те години, когато градът бе празен. Тук виждам вече и положителното влияние на Европейския съюз - развиващата се икономика, която се вижда из целия град". Писателят разкри, че се радва на големия интерес към него, който вижда в България. "Много чувства преминават през мен, когато виждам, че толкова много хора четат моите книги и се интересуват от мен. Това е, разбира се, страхотно удоволствие, има лека нервност. Тези неща трябва да се приемат скромно и смирено. Това е дар от Бога и независимо какво се случва, за мен е голяма чест, че българските читатели оказват този интерес към книгите ми". Орхан Памук сподели, че е винаги критичен към нетолерантността, но не за това пише в своите книги. "Романите могат да насърчават към толерантност, но аз не насърчавам към нищо в моите книги. Пиша своите романи, заради тяхната красота и насладата, която носят на читателите. Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се сравнява с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някой, който е различен от теб, който дори е от съвсем друга култура от твоята, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него. Виждам романите си като арена, на която много различни гледни точки - културни, социални и политически, се размесват. Никой не знае за другите култури достатъчно. Целият свят се оплаква, че Запада не познава другите култури. И заради това всички са гневни. От друга страна, всеки крие нещо в килера. Всеки знае, че в страната му има някакъв проблем, но иска да го изкара като погрешна представа от страна на Запада. Монетата има две страни - факт е, че Запада не знае достатъчно за исляма и за Турция, както и за България или Северна и Южна Корея и по-голямата част от останалия свят. Друга страна на проблема е при нас. Към тези проблеми обаче трябва да се отнесем мирно и с разбиране, а не със сила и гняв. Хората от България трябва сами да решат към коя култура принадлежат. Културата не трябва да бъде манипулирана от правителството. Работата на правителството е да осигурява свободна на културата, за нейното разрастване. Всеки сам трябва да реши към коя култура принадлежи". "Не можеш да напишеш добър роман с генерализации. Трябва да пишеш за подробности и специфика. Не пиша романи, за да докаже на себе си и читателите някоя генерална даденост, която вече знам. Когато пиша, аз изследвам и откривам - също като читателя. Романите са за противопоставяния, колебания, съмнения, те представят нашето желание да разберем другите и нуждата ни да се идентифицираме с други хора. Етическите и политически генерализации и оценки не са нещо добро за романите", допълни авторът. Носителят на Нобелова награда за литература разкри, че е имало възможност негов роман да се превърне в един от толкова популярните турски сериали. "Знам за голямата популярност на турските сериали тук, както и в други страни. Преди много години говорих с един мой бразилски колега, който ми каза, че всички пишат сериали и те жънат огромен успех. Аз му отвърнах, че подобно нещо не може да се случи в Турция никога. Сега, 35 години по-късно, това, което мислех за невъзможно, се случва. Не следя тези сапунени опери, но трябва да призная, че бях близо да подпиша договор за един от моите романи и той да се превърне в сценарии за подобен сериал. Няма да Ви кажа името на този роман, но вече предпочитам да не ги наричам сапунени опери, по-скоро са филми за телевизия". За финал, Орхан Памук призна, че се чувства късметлия: "Аз съм един от тези редки късметлии, които правят това, което искат, в своя живот. Това е писането - най-голямата радост от всички". /БГНЕС