За последните два месеца премиерът губи 6% одобрение, но подкрепящите го остават повече от критично настроените към работата му (51%:39%). Общо за последната година одобряващите работата на Бойко Борисов са намалели с 14%, съобщават от НЦИОМ. Данните са от Национално представително проучване за обществено-политическите нагласи, реализирано от НЦИОМ в периода 12 – 19 май 2011 г. Полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през май 2011 г. (от 45% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 4% за последните два месеца. От полицията са доволни най-вече младите, образованите и заможните българи, но също така и безработните. В градовете-областни центрове и в селата по-често се дават добри оценки за работата на полицията, отколкото в столицата и в малките градове. Положителните оценки за работата и на полицията, и на армията са повече от отрицателните. Одобрението за армията макар и минимално, нараства през последните месеци – с 2%. Армията е одобрявана в приблизително еднаква степен от различните обществени прослойки. Отношението на българите към работата на парламента и правителството не търпи промени за последните два месеца. Негативните оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните. Правителството е одобрявано от една трета от пълнолетните българи, най-често от хора на възраст до 50 години, от респонденти със средно и по-високо образование, както и от жители на областните центрове и на малките градове. 68% от привържениците на ПП ГЕРБ одобряват работата на своя кабинет. Сред привържениците на останалите партии негативните оценки вземат връх, като най-критични към кабинета са социалистите, 80% от които не одобряват работата му. Народното събрание получава сравнително добри оценки за работата си сред младите и образовани българи, както и сред жителите на столицата и на големите градове. Но дори и сред симпатизантите на ГЕРБ критичните нагласи към парламента вземат връх над одобрението. Прокуратурата и съдът продължават да губят доверие и през месец май. Прокуратурата е одобрявана от 5% по-малко българи през май в сравнение с март, а съда – от 4% по-малко. Особено изразителни са негативните нагласи към съда сред столичаните, три четвърти от които не одобряват работата на магистратите. Съдът е еднакво критично възприемана институция както от привържениците на ГЕРБ, така и от симпатизантите на БСП, на Атака и на Синята коалиция. Одобрението към работата на прокуратурата в момента е четири пъти по-ниско от неодобрението (15%:57%). Най-критични са образованите българи, симпатизантите на Атака (85% от тях) и на Коалиция за България (62% от тях). Георги Първанов успява през последните два месеца да възвърне загубените дялове одобрение през последната година. Одобрението към работата му расте с 6%, а неодобрението му пада с 8%. В момента одобрението за работата на Георги Първанов е по-висок дял от неодобрението (47%:38%). Вероятно срещите му с хората, както и публично заявените позиции по важни обществени теми (вкл. опрощаването на дълговете за неправомерно получени помощи за майчинство, които трябваше да бъдат върнати на НОИ) му носят бонуси напоследък. Жените са значително по-висок дял сред одобряващите президента. По-често от останалите го одобряват и жителите на малките градове и селата, бедните, както и ромите и турците. Георги Първанов е одобряван от 83% от привържениците на БСП. Президентът разширява подкрепата за дейността си главно сред хората между 40 и 49 години, сред жителите на малките градове и сред респондентите с основно образование. За последните два месеца премиерът губи 6% одобрение, но подкрепящите го остават повече от критично настроените към работата му (51%:39%). Общо за последната година одобряващите работата на Бойко Борисов са намалели с 14%. Най-високо е одобрението за премиера сред хората на възраст до 50 години, сред образованите и заможните българи и сред градското население на страната. 88% от привържениците на ПП ГЕРБ заявяват симпатии към своя лидер. Положителните оценки са изравнени с отрицателните сред симпатизантите на ДПС и на Атака, а сред привържениците на БСП негативните нагласи към премиера се срещат над три пъти по-често от позитивните (71%:22%). В сравнение с преди година, най-сериозен отлив на одобрение към дейността на премиера регистрираме сред хората на възраст между 40 и 49 години, както и сред жителите на малките градове. С 3% намаляват одобряващите дейността на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Подкрепа за работата на шефа на парламента декларират най-вече млади и образовани българи, както и жители на големите градове. Промени регистрираме в обществените нагласи към работата на Волен Сидеров, който губи 7% одобрение в сравнение с март. 74% от респондентите не одобряват лидера на Атака, като най-критични към него са жените, жителите на малките населени места, турците и ромите. Сред привържениците на ГЕРБ негативните оценки за дейността на Волен Сидеров са три пъти повече от положителните. През март 2011 г. работата му е одобрявана от 33% от избирателите на ГЕРБ, докато днес този дял възлиза на 20%. Подкрепата за него в Атака обаче е много висока – одобряват го 94% от избирателите на партията му. Важно е уточнението, че работата по изследването приключи няколко дни преди сблъсъка пред джамията Баня башъ в столицата. Най-одобряваните политици през май 2011 г. Кристалина Георгиева е най-одобряваният български политик на публична длъжност извън страната – от 69%. Меглена Кунева е одобрявана от 53% от пълнолетните българи. НЦИОМ регистрира 9%-ов ръст на одобрението към нея спрямо март, като с 10% намалява и неодобрението. В сравнение с март т.г. Меглена Кунева разширява подкрепата за своята работа сред хората на възраст между 30 и 39 години, както и сред жителите на малките градове. За последните два месеца Кунева печели одобрение сред симпатизанти на различни политически формации – ДПС, ГЕРБ и Синята коалиция. Меглена Кунева е одобрявана по-често от жените, от хората от всички възрастови групи, както и от живеещите извън столицата. Прави впечатление, че тя е харесвана от хора от различни обществени прослойки и с различен политически профил. Това, разбира се, е валидно в ситуация на догадки около кандидатурите за президентския вот. Партийният електорат ще се втвърди неминуемо при ясно заявени партийни номинации и е много вероятно да се гласува за съответната партийна кандидатура. Към момента Меглена Кунева е одобрявана от по над половината избиратели на повечето партии (в равна степен – по 55% от избирателите на БСП и на ГЕРБ), като изключение правят симпатизантите на Атака. Кметът на София Йорданка Фандъкова получава одобрение за дейността си от 53%, като се ползва с подкрепата на три четвърти от избирателите на ГЕРБ. Извън тестираните имена на ръководители на държавни институции, на парламентарни лидери и на министри, ръст бележи одобрението към Стефан Софиянски (с 4%) и към Татяна Дончева (с 5%). Стефан Софиянски е одобряван от 43% от привържениците на Синята коалиция, а Татяна Дончева – от 55% от левите избиратели. Към момента 11% от участвалите в проучването одобряват Касим Дал, като подкрепа за него заявяват една трета от избирателите на ДПС. Намалява делът на българите, според които ГЕРБ няма алтернатива. В сравнение с март 2010 г. 5% повече българи мислят, че БСП може да управлява страната по-добре от ГЕРБ. Сега те са 13%. Такова мнение споделят близо 60% от привържениците на левицата. За една година с 13% намаляват уверените в това, че ГЕРБ няма политическа алтернатива – от 59% през март 2010 г. на 46% през май 2011 г. 65% от българите твърдят, че не биха гласували за нова партия, различна от досегашните. 49% от интервюираните, които твърдят в настоящото изследване, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират, биха подкрепили с гласа си нова политическа партия. Половината от хората, посочили, че в момента не симпатизират на нито една политическа партия също твърдят, че биха гласували за политическа формация, различна от досега съществуващите. Приближение към обществените представи за това с какво трябва да е различна една нова партия, за да привлича обществена подкрепа, дават отговорите на открит въпрос: "С какво, според вас, трябва да е различна една нова политическа сила, за да гласувате за нея?". 25% биха подкрепили нова партия, която да не къса връзката си с хората след изборите и да изпълнява обещанията си от предизборната кампания. На това държат в най-голяма степен младите избиратели, безработните, жителите на малките градове, турците и ромите. 19% проявяват интерес към нова партия, която би водила ефективна социална политика и би подобрила стандарта на живот на хората. 16% посочват, че ги привлича идеята да подкрепят нова формация с нови политици начело като нейни лица, които да не са корумпирани и да са добри професионалисти. Тази идея е най-приемлива за младите и образованите българи, както и за столичаните. 6% биха подкрепили нова партия, която има добри идеи за развитието на България. Две години след парламентарния вот ГЕРБ запазва две трети от избирателите си. Една четвърт от гласувалите на последните парламентарни избори за ГЕРБ днес твърдят, че са по-скоро разочаровани от своите и предпочитат да не гласуват. В сравнение с времето от навечерието на парламентарните избори през 2009г., ГЕРБ запазва без особени промени социално-демографския профил на симпатизантите си. Известен отлив на симпатии към управляващите регистрираме сред хората с по-нисък от средния жизнен стандарт, които са имали най-големи надежди и очаквания за подобряване на живота си. Партията на Бойко Борисов запазва по-висока от средната подкрепа сред най-младите до 30 години, сред жителите на областните градове и сред заможните респонденти. В сравнение с май 2010 г. в момента регистрираме повишена подкрепа за ГЕРБ сред висшистите и жените. БСП може да разчита на гласовете на близо 80% от избирателите, подкрепили партията през 2009 г. За последната половин година БСП закрепва електоралния си дял на стойности между 15% и 16%. По-добрият тонус на БСП едва през последните месеци започва да се отразява пряко и на подкрепата, с която се ползват президентът Георги Първанов и лидерът на партията Сергей Станишев. 35% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от политическата партия, на която симпатизират. По-често това твърдят мъжете, избирателите в две възрастови групи – между 30 и 39 години и между 50 и 59 години, както и крайно бедните хора. Разочаровани от своите партии са приблизително равни дялове от привържениците на ГЕРБ (26%) и на БСП (24%). Разочарование от своята партия изпитват по около една трета от привържениците на Синята коалиция и Атака, а най-разочаровани се чувстват симпатизантите на ДПС (52%). През май политическите си симпатии не декларират 36,2% от пълнолетните българи. Сред заявилите предпочитанията си дяловете са следните: ГЕРБ – 30%; БСП – 16%; ДПС – 7,6; Атака – 4 %; Синята коалиция – 3,2%; други – 3%. Декларативно желание да гласуват на президентските избори към момента в ситуация, когато дори няма издигнати кандидатури, заявяват 72% от българите. За сравнение през октомври 2006 г. (непосредствено преди президентските избори) при ясни кандидат-президентски двойки, готовност да гласуват са заявили 65%. През 2006 г. президентът Първанов кандидатстваше за втори мандат и на практика нямаше сериозна алтернатива. Сега все още няма ясни кандидатури, но политическите залози за премерване на силите са големи. Президентските избори, както и местните, ще бъдат разглеждани в обществените представи и като своеобразен тест "за" или "против" цялостната управленска политика на ГЕРБ. Към момента на най-голям интерес се радва местният вот и по-специално вотът за кметове на общини. 75% от българите декларират, че ще пуснат бюлетина за кмет на своята община. С 5% по-малък е делът на твърдящите, че ще гласуват за общински съветници. 68% от участвалите в изследването заявяват, че през есента ще гласуват едновременно и на президентските, и на местните избори (както за кмет, така и за общински съветници). Към момента най-висока мотивация да гласуват на всички видове избори заявяват хората на възраст над 60 години, висшистите, жителите на селата, представителите на малцинствата и хората с висок стандарт на живот. В настоящото изследване НЦИОМ зададе въпроси, с които цели да регистрира масовите оценки за времето, в което Георги Първанов е държавен глава. Подобно питане е аргументирано и от гледна точка на самото политическо поведение на президента, който отчита втория си мандат. 40% правят положителна равносметка от двата мандата на Георги Първанов, а за 37% тя е отрицателна. Положителни оценки за работата на Георги Първанов като президент през последните десет години по-често дават жените, хората на възраст над 60 години, нискообразованите, както и жителите на малките градове и селата. Според 86% от привържениците на ДПС и според 73% от симпатизантите на БСП равносметката за двата мандата на президента е по-скоро положителна. Отрицателните оценки преобладават сред избирателите на останалите партии. 77% от хората, които одобряват работата на президента Георги Първанов, твърдят, че плюсовете преобладават в работата му по време на двата мандата. 76% от неодобряващите българския президент са точно на обратното мнение – че равносметката за президентските мандати на Георги Първанов е отрицателна. В настоящото изследване НЦИОМ запита, дали има обществено значим проблем, който буди тревога персонално в хората. Въпросът е открит и на интервюираните не са предлагани възможни отговори. 26% от интервюираните споделят, че те и хората около тях се тревожат главно от липсата на работни места (безработицата). Това е особено разпространен отговор сред живеещите извън столицата. Според 24% тревога в хората поражда най-вече ниският стандарт на живот, а според 14% – инфлацията. 10% се тревожат от състоянието на престъпността и корупцията, а 6%–от състоянието на здравеопазването. Жените и възрастните хора са по-чувствителни на тема престъпност и корупция, както и по-критични към състоянието на здравеопазването. Запитани "Кои местни проблеми са важни и за тях трябва да се говори открито?", 12% от респондентите в отговор на откри въпрос поставят на първо място липсата на инвестиции, слабата местна икономика и безработицата по места. Това е мнение предимно на живеещи в малките градове и в селата, на самите безработни, на хората на възраст между 40 и 49 години, както и на респондентите със средно и по-ниско образование. Лошите пътища и слабият контрол върху финансовите средства, които се дават за местната инфраструктура, са местни теми, които убягват от общественото внимание според 10% от българите. Това твърдят най-често младите и заможните българи, както и жителите на селата. Според 4% от интервюираните малко се говори за същинските измерения на бедността по места. Нискообразованите, безработните, турците и ромите биха желали да не се премълчава темата за истинските размери на бедността у нас. Обезлюдяването на градовете и селата на България е тема с национално значение, която се подценява често според 3% от българите, предимно жители на малки населени места. Две трети от българите твърдят, че през последната година живеят по-зле. Едва 4% от респондентите декларират, че стандартът им на живот се е повишил за последната една година. Най-често сред преценяващите, че днес имат по-висок стандарт, се срещат млади хора (под 30 години), заможни, както и живеещи в големите градове. Материално по-зле в сравнение с времето от преди година се чувстват най-често хората на възраст между 30 и 50 години, както и интервюираните от възрастовата група над 60 години. Безработните, нискообразованите, живеещите в малките градове и в селата, както и ромите по-често от останалите твърдят, че животът им сега е по-лош в сравнение с преди година. БГНЕС