Организаторът на клането в Сребреница, Ратко Младич, днес ще се яви пред Международния трибунал за бивша Югославия, за да отговаря за военни престъпления и геноцид, извършен по време на войната в Босна и Херцеговина /1992-1995г./. Ратко Младич е роден в Божиновичи на 12 март 1942 г. в тогавашната Независима хърватска държава. Записва се във Военнопромишленото училище в Земун през 1961 г., след това постъпва във Военната академия, и накрая завършва Офицерската академия с отличен успех. Когато завършва през 1965 г., първото му назначение като офицер е в Скопие, където е най-младият военнослужещ в поделението, което командва. Започвайки като младши лейтенант, Младич изкачва всички стъпала - първо командва взвод, после батальон, бригада и през 1989 г. е повишен в началник-отдел "Бойна подготовка" в Трети военен окръг. В Македония, където служи, той среща бъдещата си съпруга Босилка. През юни 1991 г. Младич е назначен за зам.-началник на прищинския корпус в Косово, където преобладават етническите албанци. След промяната в обстановката в Хърватска е преместен в Книн. Там поема функциите на командир на 9-и корпус на Югославската народна армия по време на боевете между ЮНА и хърватската армия. На 2 май 1992 г. Младич и неговите генерали блокират Сараево и установяват контрол върху движението, електрозахранването и водоснабдяването за града. Така се поставя началото на четиригодишната обсада на Сараево, най-дългата в историята на съвременното военно дело. На 10 май Младич поема ролята на началник-щаб на Втори военен окръг на ЮНА в Сараево. На 12 май 1992 г. Босненският сръбски парламент гласува за създаването на Армия на сръбската република (ВРС). Тогава Младич е назначен за командир на главните сили на ВРС и той заема този пост до декември 1996 г. На 24 юни 1994 г. е повишен в чин генерал-полковник и поема ръководството на около 80 000 души. През юли 1995 г. войската на Младич завзема определените от ООН като "безопасни зони" Сребреница и Жепа. В Сребреница по заповед на Младич са прогонени над 40 000 босненски мюсюлмани, 8100 са убити. С тези си деяния той заслужи зловещото прозвище Балканският касапин. На 8 ноември 1996 г. президентът на босненската сръбска република Биляна Плавшич го отстранява от неговия пост. Той продължава да получава пенсия като запасен офицер до ноември 2005 г. През 1996 г. Младич, заедно с няколко други сръбски водачи, е обвинен от Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия в извършване на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството. Като висш генерал, той е обвинен, че е отговорен за обсадата на Сараево през 1992-1995 г., където хиляди невинни умират, и за избиването на 8100 босненски Мюсюлмани на 11 юли 1995 г. при клането в Сребреница. В течение на 16 години Ратко Младич се укрива от Хагския трибунал. Развръзката дойде на 26 май, когато 69-годишният военнопрестъпник е арестуван в дома на братовчед си в село Лазарево, намиращо се на 86 км. североизточно от Белград. Задържането му е приветствано от международната общност. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви, че арестът на Младич е "исторически ден" за справедливостта по света, а Европейският съюз съобщи, че задържането му премахва "огромното препятствие" пред амбициите на Белград за членство. Докато светът поздравяваше Белград за залавянето на Младич, сръбската столица се превърна в арена на сблъсъци между полицията и негови привърженици. На 30 май адвокат на Младич заяви, че е подал жалба срещу решението за преместване на генерала в Трибунала в Хага. Тя бе отхвърлена на следващия ден, когато най-накрая организаторът на клането в Сребреница беше екстрадиран при засилени мерки за сигурност в Холандия. Междувременно стана известно, че Младич се е лекувал от рак преди две години или поне така твърди пред сръбските медии неговият адвокат Милош Шалич. Той е предал съответните документи за здравословното състояние на генерала на Трибунала в Хага и на сръбските власти. От тях става ясно, че в течение на четири месеца през 2009 Младич се е лекувал от рак на лимфните възли. Остава открит въпросът дали властите в Белград не са го предали, знаейки за неговото влошено здравословно състояние, както и колко са лицата от властта, които в продължение на 16 години са помагали той да се укрива от международното правосъдие. Самият Младич призна, преди да бъде екстрадиран, че е бил задържан, защото така е решил. /БГНЕС