Почина големият художник и поет Георги Трифонов
Днес сутринта почина големият български художник и поет Георги Трифонов, съобщиха за БГНЕС от Министерството на културата.
Той е роден на 18 декември 1947 г. в с Карлуково, Ловешка област. И първите негови рисунки са точно на гарата в Карлуково, където неговият баща – железничар работи. Георги е рисувал навсякъде – по перона, по вагоните, по будките за вестници. Това време остава за него незабравимо и в поезията му, която допълва това, което не може да изрази с четката. Автор е на седем стихосбирки.
Георги Трифонов не се задоволяваше само с живописта – негови са и ред стенописи в училища и обществени сгради в Кърджали и на други места. Жоро беше тъжен човек – имаше несгоди и в личния си живот, и в изкуството. Голямата му мечта беше да изографиса църква. И най-голямото му разочарование - когато отхвърлиха прекрасния му проект за стенописите на храма в Пампорово. Георги Трифонов имаше голяма душа. И не случайно през 1989 година той и сегашният министър на културата Вежди Рашидов подариха своята съвместна изложба на град Спитак, Армения след голямото земетресение там.
Наистина Георги Трифонов е един от най-ярките и активни представители на съвременното българско изкуство. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, на рисунката, графиката, илюстрацията. Сред картините му с библейски мотиви се открояват "Врати пред хоризонта" и "Спомен". Има редица самостоятелни и сборни изложби в чужбина и у нас. По негово предложение през 1993 година е учреден Фондът за поддържане на изкуството към СБХ. Носител е на множество престижни награди, като най-скорошното отличие – орден "Св. Св. Кирил и Методий" – огърлие, получи в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май тази година. Георги Трифонов беше съветник в Министерството на културата и неговата задача беше и да внесе ред в прекрасната колекция от живописни творби на министерството. /БГНЕС
1237
5
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
аз
хмм. аз не го бях чувал
1
до аз, как дане си чувал за карлуково,болен сидеров е избягал от лудницата,която е най-голямата на балканите.
т
Бог да го прости!!!!Живееше самотно и затворено,сега дано е по-добре и да намери спокойствие на душата си и да се срещне със своа син там горе.Почивай в мир!!
АНДЖИ - ето чуйте го!
Врмето за посетители
захвърли ключ в небитието
За някои стана безсмислено да ме посещават
след като вече разбраха, че ще оздравея
Други ми се разсърдиха като на лъжец,
който ги е подвел че си отива
А старецът от съседната стая тази нощ
си отиде завинаги
Синът-придружител като в класическа драма извика
"Папа! Папа!"
наруга всички лекари по света,
после с достойнство
завърза върху себе си златните верижки
на своята представителност
и се втурна да подготвя
най-тържественото погребение
за любопитството на света - "О, Папа! Папа!"
Некадърнит лекари нямат понятие
за вечността! ...
Някак си ми стана безкрайно спокойно
сякаш съседът бе свършил моята работа
И моят последен ритуал се отложи за неопределено време
Когато все по-малко посетители
ще си спомнят за захвърления ключ
в небитието
и още по-малко ще са
излишните посетители
които идват за да засвидетелстват себе си
без това да е някому нужно ...
Сякаш тиктаканията на часовниците
не са съществували
или пък изобщо не сме разбирали
с какво се измерва собственото ни време
Скакалецът до надгробният кръст
щ се прекръсти с прозрачни криле
Тичинките на цветята
и стръкчетата трева
ще поникнат като знаци от реквием
над последно убежище
Все пак
моят ритуал се отложи за неопределено време ...
Неопределено ...
Не завинаги ...
Някои от вас ще ме посетят
все пак
Когато му дойде времето ...
Днес ще изляза на разходка със себе си
До оградата на белодробната клиника
С надежда
след няколко забранени цигари
да срещна случайно преминаващ познат
който не е чувал наскоро за мене
но ще премине точно от тук
с предчувствие за раздумка
след работната седмица.
болница "Св. София"
ГЕОРГИ ТРИФОНОВ
С НАМЕТАЛО НА ВЪЗКРЪСНАЛ
Врмето за посетители
захвърли ключ в небитието
За някои стана безсмислено да ме посещават
след като вече разбраха, че ще оздравея
Други ми се разсърдиха като на лъжец,
който ги е подвел че си отива
А старецът от съседната стая тази нощ
си отиде завинаги
Синът-придружител като в класическа драма извика
"Папа! Папа!"
наруга всички лекари по света,
после с достойнство
завърза върху себе си златните верижки
на своята представителност
и се втурна да подготвя
най-тържественото погребение
за любопитството на света - "О, Папа! Папа!"
Некадърнит лекари нямат понятие
за вечността! ...
Някак си ми стана безкрайно спокойно
сякаш съседът бе свършил моята работа
И моят последен ритуал се отложи за неопределено време
Когато все по-малко посетители
ще си спомнят за захвърления ключ
в небитието
и още по-малко ще са
излишните посетители
които идват за да засвидетелстват себе си
без това да е някому нужно ...
Сякаш тиктаканията на часовниците
не са съществували
или пък изобщо не сме разбирали
с какво се измерва собственото ни време
Скакалецът до надгробният кръст
щ се прекръсти с прозрачни криле
Тичинките на цветята
и стръкчетата трева
ще поникнат като знаци от реквием
над последно убежище
Все пак
моят ритуал се отложи за неопределено време ...
Неопределено ...
Не завинаги ...
Някои от вас ще ме посетят
все пак
Когато му дойде времето ...
Днес ще изляза на разходка със себе си
До оградата на белодробната клиника
С надежда
след няколко забранени цигари
да срещна случайно преминаващ познат
който не е чувал наскоро за мене
но ще премине точно от тук
с предчувствие за раздумка
след работната седмица.
болница "Св. София"
ГЕОРГИ ТРИФОНОВ
СПИ СПОКОЙНО ЖОРЕНЦЕ, МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!
руми и
толкова обаятелен глъбина на океан и извисеност в космоса необятна душа която буди съпричастието преклонението на много души но това дали са само думи мили, мили пожелавам сила и целеустременост в пътя към отвъд