Тази седмица на политическата сцена се появи поредният нетрадиционен играч. Меглена Кунева заяви претенции да бъде кандидат за президент на гражданите, като събра зад себе си Инициативен комитет от леви и десни интелектуалци. Този акт породи много въпроси и даде един възможен отговор - част от интелектуалците, представяйки се за гражданското общество, потърсиха цивилизационна, а не политическа алтернатива на статуквото, пише в анализ в "24 часа" евродепутатът Надежда Нейнски. Казано с прости думи, избраха да подкрепят човек, който говори чужди езици, прочел е повече книги от "Оцеола" и е известен на Запад не защото яде филии с мас и тича по шортета. Щом партиите, казаха си те, им се подиграват със своите неубедителни кандидатури, щом злоупотребяват с тяхното търпение, то те ще ги накажат със свободния си избор. Дотук добре. Остава най-важният въпрос: може ли дебатът за избор на президент да бъде сведен до цивилизационен? До противопоставянето на една личност на друга? Каква всъщност алтернатива представлява Кунева в политически план? Каква е нейната политическа платформа? И кой е гарантът, че хората, които днес я подкрепят, утре няма да бъдат употребени за неясни цели? Истината е, че не само в далечната, но и в по-близката ни история можем да назовем имената на лидери, които се заявяваха като "говорители на народа", а дошли на власт, заменяха гражданското с едноличното. По примера именно на Симеон Сакскобургготски Борисов приравни парламента с машина за гласуване на решенията на правителството. Самият той вече дори не счита за нужно да се явява пред депутатите, когато представя бюджета или сменя министрите си. Той уволнява, Той назначава, Той вдига пенсии и заплати, Той наказва провинилите се. Съдебната власт е набутана в ъгъла със стигмата на корупция от също толкова търпящата критика за корупция изпълнителна власт. Просто Генералът замени Царя и така всичко си продължи постарому "в името на народа простете, в името на гражданите. Никой така и не посмя да пита кой контролира Него. Шамарите от Европа обаче не закъсняха. След месеци на търпеливо поощряване и многобройни политически и партийни бонуси отекна европейското "НЕ" за членството ни в Шенген, "НЕ" за членството ни в еврозоната, а оттам дойде мълчаливото оттегляне на инвеститорите от България. Секнаха и шумните двустранни визити с европейски лидери. Облаци се зададоха и отвъд океана. На този фон някак "скромно и смирено", някой би казал "неочаквано", изникна "новата" звезда. Този път с претенцията да ни върне в Европа. Да ни спаси от чалгата в политиката и живота. Да ни върне вярата в правилата и гражданското общество. Интересен факт е обаче, че въпреки европейската си заявка г-жа Кунева излиза именно срещу правилата, в името на които заявява, че идва. Срещу европейските политически правила тя се заявява извънинституционално, надпартийно, като "кандидатура на гражданите": "Искам хората да знаят, че имат своя надпартиен кандидат. Не търся партийна подкрепа, не поемам партийни ангажименти и не изразявам волята на лобита. Партиите правят политика, а народът - държавника. Държавният глава е обединител на нацията и е лидер, като върви начело, а не като издава заповеди отгоре." Вярно, че президентът, веднъж избран, трябва да бъде президент на всички граждани (а не само на онези, които са гласували за него по "демократичното" мнение на лидера на г-жа Кунева Симеон Сакскобургготски). Вярно е обаче и това, че на изборите всеки кандидат за президент, дори и издигнат от граждански комитет, трябва да има и политическа подкрепа. Световната демократична практика не помни президент, явил се ей така абстрактно от името на гражданите. Дори в най-демократичните страни в Европа, дори обаятелните президенти от американската история са представлявали в предизборната надпревара различните гледни точки - лявата, дясната или центристката политическа философия. И то не защото не са разбирали що е демокрация, а точно обратното - защото са били убедени, че именно противоборството на различните идеи гарантира демокрацията. Другото е псевдодемокрация, безобразна злоупотреба с доверието на хората. През последните години упорито беше налагана тезата, че всички са маскари, че преходът е криминален, че партиите са корумпирани и - оттам излишни. Никой обаче не даде отговор как народът или гражданите ще упражняват спечелената власт през един-единствен човек и как ще се предпазят от злоупотребите на тази власт. Така познатия модел "Симеон Сакскобургготски" (не случайно наричан упорито "Царя") на размиване на границите, унищожаване на политическото, на парламентарната демокрация днес ни се предлага в две нови разновидности - Кунева и Борисов - двама души, различаващи се единствено цивилизационно. Не е нужно да се ровим в миналото им или в това на техните семейства, за да видим, че осемте години управление на НДСВ и двете години управление на ГЕРБ всъщност изповядват една и съща философия - философия на подмяната. Подмяна на демократичните правила и механизми, подмяна на обществената памет, подмяна на смисъла на промените след 1989 г. "Нов морал" и "нова политика" бяха лозунгите, с които дойде на власт Симеон Сакскобургготски след трудните 4 г. реформаторско уплавление на автентичната десница. "Нови лица, нови хора" беше философията на успеха на ГЕРБ, които обявиха 20-те години преход за криминален и сатанизираха неговите демократични лидери. Същите онези лидери, които с всичките си условности и понякога противоречивост безспорно поставиха основите на демократичното развитие на България. Последвалото приемане на страната ни в ЕС бе логичното европейско признание за тези техни усилия. И до днес много хора се питат защо тогава автентичната десница доброволно сдаде своя европейски проект на НДСВ и позволи неговата приватизация дори от хора като Борисов. Това само улесни подмяната и даде възможност на новопокръстени демократи да се намърдат в демократични дрехи. Затова днес шансът на България е в битката за президент да влязат убедени демократи - кандидати на десницата, на левицата, на центъра. Абстракцията, която ни се предлага, е просто лъскав параван, зад който се спотайват неясни интереси. Защото няма независими кандидати.Въпросът по-скоро е от кого зависят? И най-неубедителната партийна подкрепа е все пак по-ясна гаранция от неясната подкрепа на сянката. "Народ", "граждани" са все удобни събирателни понятия, в името на които през годините бяха направени много безобразия. Отговорността на партиите е да защитят парламентарната демокрация, да излязат с ясни кандидати, с ясни платформи, да влязат в дебат помежду си за бъдещето на България. Защото именно продадените мачове, задкулисните договорки, двойните стандарти са онази хранителна среда, в която покълна общественото отвращение, умело използвано днес от поредните ловки политически измамници, за да легитимират корпоративни интереси. /БГНЕС