България попада в групата на страните - членки на ЕС, където нивото на сътрудничеството между митниците и Гранична полиция /ГП/ е най-ограничено и често се характеризира с недоверие и конкуренция. Това е един от изводите, посочен в анализа "Практики и модели на сътрудничество между митници и Гранична полиция в ЕС" на Центъра за изследване на демокрацията, посочени на кръгла маса, която се провежда в НС, предаде репортер на БГНЕС. Организатори са Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Центърът за изследване на демокрацията. Анализът обхваща проблемите в 26 страни - членки на ЕС, предлага решения и е изготвен по поръчка на ЕК. Изследването се базира на електронна анкета, разпратена до служители на Гранична полиция и митниците в тези страни. Пълният текст обхваща 230 интервюта и посещения на 25 ГКПП в 12 страни - членки. ЕК следи процеса и се очаква в разстояние на една година препоръките от анализа да се реализират във всичките страни - членки на общността. През последните години нарастващата нестабилност в някои райони на света, причинена от икономическата криза и влошаването на средата на сигурност увеличи чувствително натиска по външните граници на ЕС. Това заяви в обръщението си на форума Анастас Анастасов, зам.-председател на НС и председател на вътрешната комисия. Богатата потребителска база и отворената бизнес среда в Европа е много привлекателна и заедно с това много уязвима, допълни той. Увеличава се мощта и методите на организираната престъпност, които заплашват бизнеса и администрацията в общността, европейските граждани са подложени на по-голям корупционен натиск. Той очерта предизвикателствата пред системата, които налагат бързи и ефикасни решения. Водещо в работата на всяка институция е да работи в координация с другите компетентни институции, защото вече говорим за отворени граници за хора и стоки, заяви и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Граничната ни полиция работи вече много по-професионално, смята той. Повече от всякога се нуждаем от компенсаторни механизми за граничен контрол, което означава, че много повече трябва да разчитаме на партньорството, е неговото мнение. За Фронтекс, Агенцията за външните граници на ЕС, преди никой не беше чувал, а сега заради имиграционния поток от Северна Африка нейната роля стана видима, според министърът. Ангажимент на всяка държава е да има свои представители в тази все по-важна организация, каза той. По темата за контрабандата на цигари и трафика на наркотици министърът посочи, че преди всяка държава залавяше определени количества по границите и по тях се отчиташе. А сега вниманието е насочено към контролираните доставки, за да се разплетат и разкрият отделните участници в престъпните вериги. Успяхме да изконтролираме 9-10 ТИР-а, които влязоха на територията на страната, отбеляза министър Цветанов, чрез което нашите органи са съумели да обхванат и открият всички главни участници в престъпната мрежа. Проучването на ЦИД е практически насочено, показва кои са грешките на това сътрудничество, но се дават добри примери и препоръки, заяви Марко Арнд, ръководител на бюрото в София на фондация "Конрад Аденауер" за България. За всяка страна е посочен и по някой успешен пример - за България това са мобилните групи между митниците и Гранична полиция и особено по сухопътните граници с Турция, Македония и Сърбия, подчерта Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/. Успехът в сферата на това сътрудничество нашата администрация обикновено свежда до броя реализирани съвместни акции по противодействие на контрабандата, задържаните нелегални стоки и др., уточни той. Проблемът при нас не е в броя акции с шумни, ефектни имена, а е от една страна в липсата на доверие на българските граждани в институциите на охранителната и съдебната система, както и в недостатъчното доверие между самите институции. Наложително е да се вземат ред мерки- например, да се използват информационните системи на тези структури, отбеляза Шентов. Има основателни страхове, че ако се "пробие" едната институция ще може да се влезе в класифицирана информация на другата, смята той. В ЕК трябва да има генериране на политическа воля по тези проблеми, да се използва политическата медиация за преодоляване на институционалните интереси, да се реализират пилотни проекти, да се разшири капацитета на Фронтекс и др. /БГНЕС