Откриха важни археологически находки на върха Кози грамади
Важни археологически открития съпътстват експедицията на Националния исторически музей на връх Кози грамади - в землището на с. Старосел, община Хисаря, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).
Изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка в средата на одриската резиденция. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м, заяви ръководителят на експедицията д-р Иван Христов. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Смята се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II и е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.
Открита е сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки. Продължава проучването на улица и прилежащи съоръжения от вътрешната страна на втората крепостна стена. Запазената архитектура на укрепената одриска резиденция достига също 2 метра и е доказателство за изключително добре запазения древен комплекс. Открити са основите на втора мощна кула. Тя е разположена на първата югоизточна крепостна стена на резиденцията. Именно в този район войниците на цар Филип Македонски проникнали във вътрешността на резиденцията. Документирани са силни разрушавания по кулата и стените в посочения участък.
Сред важните находки са фрагменти от гръцки амфори, кратери и чернофирнисови съдове. Потвърждава се тезата, че резиденцията е превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър. Поредното доказателство за това са десетките оловни ядра за прашка с имената на споменатите офицери, открити както във вътрешността на проучвания обект, така и в югоизточното подножие на резиденцията.
Археолозите са открили малка сребърна монета, сечена в гр. Парион, с изображение на Горгона Медуза. Монетата е пробита и е служела за медальон на македонски войник, за който се е вярвало, че изображението на митичното чудовище е пазело живота на преносителя. В близост до монетата е намерено и бронзово умбо на македонски пехотинец – хоплит. Локализирано е мястото на първата битка извън крепостните стени между войниците на Терес II и Филип II. Продължава проучването на новооткритата кула, както и на вътрешността на резиденцията. Иван Христов е по следите и на жилището на владетеля. /БГНЕС
750
2
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
kapanets
Не ми е ясно защо е "Перперикон", а не "Перперек" Още по-вече, че има парична еденица перепер и е Тракииска и българска.
Весо
Абсолютно вярно! Правилно е името Перперек, а не византийския му вариант Перперикон и е редно като българи да се придържаме към българската именна традиция.