Сп. "Щерн" интервюира българските медицински сестри Поместен е обширен разговор с Нася Ненова, а Снежана Димитрова казва: "Не чувствам огорчение към Либия." 04.08.2007 Водещото германското сп. "Щерн" помества статия за Нася Ненова, в която тя разказва за годините в либийския затвор, мъченията и новия си живот. Най-младата от българските медицински сестри, които бяха осъдени на смърт в Либия и след това помилвани в родината си, разговаряла седем часа с репортер на изданието, информира БТА. От "Щерн" са интервюирали и Снежана Димитрова, която описва условията на живот, изтезанията и отчаянието, както и съжителството с останалите пет българки през близо деветте години в либийския затвор, съобщава БГНЕС. През последните девет години тя живее далеч от семейството си, в килия на либийски затвор. Три пъти е осъждана на смърт в Либия. Това е цената, която българската медицинска сестра впоследствие заплаща, защото отива да работи там. Димитрова заминава за северноафриканската държава през 1998 г. Животът в България по това време не е лек, разказва тя пред "Щерн". Като медицинска сестра не взима голяма заплата - няколко долара месечно. Ето защо кандидатства чрез посредническа фирма за работа в Либия, където заплащането е много по-високо, отколкото в България - 250 долара. По този начин искала да помогне на семейството си. Мъжът й бил там преди 20 години като строителен работник и останал с добри впечатления. Снежана отпътува, а децата и съпругът й остават в България. Първото й впечатление от болницата в Бенгази е добро. Сградата и оборудването са в добро състояние, но е мръсно и нехигиенично, спомня си тя. Няма дори сапун на умивалниците Ето защо българските медицински сестри винаги носят сапун и носни кърпички в джобовете на престилките си. Тя работи в спешното отделение на болницата, където извършва обикновена санитарска работа: мери температурата на болните или им дава лекарствата, става ясно по-нататък от разговора й с "Щерн". Отначало не познава лично останалите четири медицински сестри, които биват арестувани заедно с нея. Тя пристига в Бенгази след тях. Запознават се по-късно, в либийския затвор, и то не веднага. Отначало не им е позволено да остават заедно и да говорят една с друга. Пред "Щерн" Снежана Димитрова споделя как никога не е вярвала, че смъртната присъда ще бъде изпълнена. По-скоро мислела за българската поговорка "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". Ето защо тя се опитва да не мисли за смъртта. Либийски съдилища я осъждат три пъти на смърт, защото две от другите четири медицински сестри подписват или сами написват признания, в които има обвинения и срещу нея. Те написват името й, въпреки че не я познават, уточнява тя пред "Щерн". Снежана вярва, че и другите са били изтезавани, но я озадачава фактът, че след мъченията са били в състояние да напишат собственоръчно признание. Самата тя посочва, че не е могла да пише след изтезания - но и не е набеждавала никого, разказва тя по-нататък пред германското списание. "Аз успях да премина през този ад, без да наклеветя някого." Според нея "най-лошото беше, че никоя от жените не се извини за написаните признания". Жените често дискутират разгорещено по въпроса. Дори палестинският лекар пише признание срещу нея, допълва тя пред "Щерн". Когато се срещат, той се извинява. Казва, че са го заплашили - ще доведат четирите му сестри и ще ги изнасилят пред очите му. По повод искането на родителите на заразените със СПИН деца медиците да бъдат върнати в либийски затвор германското издание цитира думите на Снежана: "Ние сме невинни. Експерти в областта на СПИН доказаха отдавна, че вирусът се е разпространил преди пристигането ни в Бенгази. Бих посъветвала родителите, да се грижат по-скоро за децата си. Те са болни и се нуждаят от родителите си. Нищо няма да помогне, ако бъдем върнати в затвора. Не чувствам огорчение към Либия. Може би това ми помогна да оцелея." По материали от БТА и БГНЕС