Едва ли е имало конкурс, който да е бил направен при такава прозрачност и ангажиране на държавни институции и гилдии на художниците и на архитектите, както е този за обновлението на Националната художествена академия /НХА/. Това заяви ректорът на НХА проф. Божидар Йонов, предаде БГНЕС.В момента се извършват работните проекти като е избрана фирма за строителен надзор, която ще приключи анализа си до август 2007 г. По груби изчисления строителството ще е около 40 млн. лв. засега, като те ще бъдат поети по линия на европейските фондове, в които са ангажирани министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на финансите, на културата, на образованието, както и Столична община. Няма да има сграда, която да бъде по-висока от сегашната художествена академия, заяви спечелилият конкурса арх. Стефан Добрев. Проектите, които са участвали в конкурса преди две години са били 26, припомни един от членовете му проф. арх. Тодор Кръстев. Той уточни, че проектът на арх. Добрев предвижда включително и вариант, ако при строежа се открият археологически находки, как те да бъдат съхранени и експонирани. Проф. Ивайло Мирчев, председател на Съюза на художниците, подчерта по повод неточните публикации в столичен всекидневник, че едва ли един толкова прозрачен и дискутиран конкурс би могъл да бъде опорочен. Той изрази съжаление, че по този начин и най-хубавите идеи, които са наистина за доброто за архитектурата и градската среда, могат да загубят шанса си да бъдат наистина реализирани. Арх. Лило Попов подчерта, че в тази част на София се вписва времето в различните сгради - академията, храм-паметникът "Александър Невски", Ректората, Народната библиотека, които отговарят на времето, в което са строени и това е част от културата на града. Той уточни, че сред проектите, участвали в конкурса преди 2 години, е имало и такива, които са се придържали към византийската традиция, съществуваща в изграждането на настоящата червена сграда на Академията и храм-паметник “Александър Невски”, дело на тогавашния им архитект Александър Смирнов. Но те не могат да отговорят на изискването на днешното време и да се впишат в съвременната градска среда на столицата. По този повод арх. Стефан Добрев изтъкна, че преди дни се е върнал от Мюнхен, където също старата им художествена академия, строена преди повече от 200 години, е допълнена с нова сграда - много по-авангардна, отколкото е неговият проект. Проф. Кръстев каза, че това е световна практика - стари емблематични публични сгради в света и още повече в Европа да се вписват с ново модерно строителство, но обмислено и кореспондиращо си. Примерът, който посочи той, е стъклената пирамида в музея “Лувър” в Париж. Архитектите се обединиха около ситуацията в София, когато не се провеждат необходимите конкурси за обновлението или промяната на важни сгради, даващи облика на града. Примерът с Художествената академия е от малкото, които трябва да служат за подражание като прозрачност и като дискусия в обществото, заявиха те.