Властта се стреми да избегне превръщането на изборите във вот на доверие, а те имат точно този смисъл – на вот на доверие към партията, която може или не може да води демократичния процес. Това заяви проф. д-р Петър-Емил Митев, социолог и политолог, предаде репортер на БГНЕС. Според проф. Митев има ерозия на властта. Той подчерта, че не се говори достатъчно за отрицателния рейтинг на Бойко Борисов, защото медиите продължават да бъдат много удобни за управлението. Експертът отбеляза няколко сливания по отношение на властта. "На първо място имаме сливане на политическата и полицейската власт в лицето на вицепремиера Цветан Цветанов", обясни той. Проф. Митев коментира и, че новият председател на Софийски градски съд е избран, без да има необходимите качества. Политологът е на мнение, че демократичният процес е поставен под въпрос. Шансовете нещата да се обърнат в голяма степен се отнасят до общественото мнение и дали медиите ще подкрепят неговите изяви. Като такива той определя SMS-ите до членове на ВСС и инициативата "Ден без Бойко Борисов". Друг решаващ фактор са оценките, които получаваме от Европа и същността на изборите, които ще имат необичайно значение. От тях ще зависи развитието на демократичния процес у нас. Митев разкритикува българския парламентаризъм. Той припомни, че при дебатите за вота на недоверие отсъстваха премиерът, Синята коалиция и "Атака", отсъстваше и самата аудитория. "Това говори за ерозията на парламентаризма - отричане на опонента чрез отричане на парламентаризма", смята той. По думите му, най-голямата опозиционна политическа сила – БСП, има интерес да изтъкне значението на изборите като вот. Политологът е категоричен, че социалистите трябва да подкрепят кандидат с реални възможности за победа на президентските избори. В този смисъл не е правилна партийната гледна точка БСП да има задължително свой кандидат. От друга страна това би намалило шансовете на Меглена Кунева да постигне победа. Според доц. Антоний Тодоров партиите имат проблем с мобилизацията по отношение на местните избори. Той отбеляза, че е налице преминаване от една партия в друга. Кметовете са в ситуация, при която ефектите от кризата ще стават все по-силни. Липсата на спад в безработицата или ръст в производството ще оказва влияние. Кметовете, които излизат от мандата си не са в благоприятна ситуация и затова търсят подкрепа и от други партии. Основният въпрос, според Тодоров, е дали обществото ще види изборите като вид промяна и дали ще се мобилизира електоратът. "Ефектът на тези местни избори ще бъде нещо като "спирала на мълчанието", коментира той. Според Тодоров, ГЕРБ няма достатъчно кандидати за местните избори. "Няма фигури, които да излъчат именно като кандидати на ГЕРБ и затова виждаме, че се опитват да придърпват други. Партията няма широка експертна и политическа група, която да е лоялна", категоричен бе той. Именно президентските избори според политолога, ще покажат дали ще ГЕРБ ще придобие по-голяма власт, т.е. дали ще има "вся власть советам". Тодоров смята, че е възможно Меглена Кунева да стане президент при два варианта – ако бъде подкрепена от БСП или ако бъде подкрепена и представена едва ли не като кандидат на ДПС. Засега обаче нито една партия не е заявила подкрепа за нея още на първи тур. Политологът Георги Карасимеонов смята, че тези избори 2 в 1 ще бъдат уникални, ще бъдат предизвикателство за политическите партии, които ще трябва да прилагат необичайни подходи, за да печелят общественото доверие. Като цяло политолозите са на мнение, че никога досега не е имало такава криза на лидерския потенциал в партиите. Закъснялото обявяване на кандидатите ще обезцени вота, защото реално хората няма да имат време да се запознаят с тях. Това означава, че обществото няма да може да вземе информиран избор. /БГНЕС