63 % от хората имат проблеми при разчитането на информацията върху етикетите на хранителните продукти, сочи проучване на "Алфа Рисърч", предаде репортер на БГНЕС. Проучването за потребителското поведение и информацията на етикетите на храните е проведено сред 800 души градско население от 25 юни до 4 юли. Като основен проблем при разчитането гражданите посочват малкия шрифт, с който е написана информацията на продукта. За 28 % от хората буквите са много бледи и нечетливи. Най-големи затруднения срещат хората над 55-годишна възраст, както и тези с по-ниско образование. Най-трудно разбираемата част от етикетите се оказват Е-тата, като 20 % от хората признават, че не разбират какво се крие зад тези букви и цифри. 95 % са убедени, че е важно на етикетите да се изписва информацията за съставките от продукта, които крият потенциален риск за здравето, а 91 % от хората са категорични, че на етикетите трябва да пише ако има наличие на ГМО, дори и то да е в незначително количество. 86 % от анкетираните отчитат важността на информацията за страната, от която идва продукта. Съществува много горещо одобрение за включването на още елементи на етикетите на хранителните продукти. 43 % от хората намират за най-подходящо, ако има рискови стойности за някои от елементите, те да се обозначат с друг цвят, а 25 % от хората искат рисковите стойности да се обозначат с някакъв символ или картинка. Изследването показва, че три четвърти от българите са убедени, че хранителните продукти влияят върху здравето им, но търсенето на информация за продуктите още не се е превърнало в част от навиците на хората по време на пазаруване. Едва 39,5 % четат редовно етикетите на продуктите. Изключитено висок е процентът на хората, които следят срока на годност. 81 % от българите са категорични, че правят това. Това показва, че широкото популяризиране в общественото пространство на случаите на храни с изтекъл срок на годност е имало ефект, коментира Боряна Димитрова, директор на Агенция "Алфа Рисърч". На всички анкетирани са представени снимки на двете страни на опаковката на колбас. Оказва се, че цената привлича най-много хората, след това се гледа срока на годност, фирмата производител и другите данни, които са описани. Едва 20 % от хората обръщат внимание на съдържанието на оцветителите и стабилизаторите, само 10 % гледат маслеността, 7,5 % от хората се интересуват от съдържанието на сол 7.5 %, а 5.5 % от съдържанието на въглехидрати. Само 4 % гледат енергийната стойност на продукта. Към момента само 38 % от хората твърдят, че написаното на опаковката влияе силно на решението им за покупка. Над 50% от хората не вярват изцяло или частично на информацията, написана на етикетите на хранителните продукти. 45% вярват изцяло или отчасти на информацията. /БГНЕС