Специално законодателство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на държавата съществува в различни страни. При нас този закон е положителна стъпка, но трябва да помислим за промяна. Според мен той трябва да е по-агресивен. Това заяви експертът Георги Петрунов от екипа на РискМонитор, предаде репортер на БГНЕС. Фондацията РискМонитор представи доклад в Народното събрание от наблюдението си върху дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Наблюдението е финансирано от Институт "Отворено общество". В работата на кръглата маса участие вземат зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Със създаване на специалния закон само от първите две години от своята дейност комисията успя да внесе в съда почти 50 % повече дела, отколкото за период от 8 години между 1997 и 2005 г., посочи Петрунов. От гледна точка на окончателните резултати обаче нещата не изглеждат толкова обнадеждаващи, каза той. На фона на 523 наложени обезпечителни мерки на средна стойност около 1,3 млн. лв. всяка, уважените искове са едва 12 и то на средна стойност 680 000 лв. Огромната част от делата не са приключили – около 88 % от всички, отбеляза експертът. Важно е начинът, по който се отчита информацията и резултатите в НС. В докладите се представят по-оптимистични данни, заради липса на единна методология. Представят се повече спечелените дела, но не и загубените, твърдят от РискМонитор. Комисията работи с една трета по-малко от своя щат – от 290 по щат с 200 реално работещи. Наблюдава се и голямо текучество, каза Георги Петрунов. Въпреки ръста в броя на производствата, в последните пет години работата на комисията и процеса по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност са изпълнени с трудности, се отбелязва в доклада. В хода на наблюдението екипът на РискМонитор установил, че комисията изпитва сериозни затруднения по отношение на ресурсната си обезпеченост. Едно от тях е високо интензивното текучество на персонала, което сериозно разстройва механизъм на функциониране на комисията. Комисията изпитва и недостиг на финансови средства, особено в годините на бюджетни ограничения, свързани с икономическата криза. Пречи и липсата на единна методология за оценка на разследваното имущество и прекомерната зависимост на комисията от външни експерти при изготвянето на оценките. В резултат на това възникват низ от съществени разминавания между експертизите, които поръчва комисията. Обикновено те са завишени, както и тези, възложени от съда, отбеляза експертът Георги Петрунов. Завишаването на оценките на запорираното имущество се използва в годишните доклади на комисията за създаване на нереална представа по отношение на резултатите от нейната дейност. Същевременно заплащането на външни експерти се превръща в много сериозен разход за данъкоплатците, посочи той. През последните пет години работата на комисията е възпрепятствана и от противоречивата съдебна практика по внесените от нея дела, свързана главно с търсенето на причинно-следствена връзка между извършеното от лицето престъпление и придобитото имущество. Неяснотите в закона довеждат до ситуации, в които различни отделения, а понякога дори различни състави на едно и също отделение, тълкуват закона разнопосочно в това отношение, се казва в доклада на РискМонитор. Съществен проблем пред гражданската конфискация изобщо е и неефективното управление на отнетото имущество. Често то бива умишлено и неумишлено увреждано в процеса на производството. Проблеми на практика създава и липсващият публичен контрол върху дейността на комисията. Тя се състои от петима души и се съставя на квотен принцип от представители на Народното събрание, премиера и президента в съотношение 3:1:1, като представителя на премиера е винаги и неин председател. Този модел на конструиране предполага слаба отговорност, прекомерна зависимост от министър-председателя и слаба ефективност, посочват експертите от фондация РискМонитор. Екипът, осъществил наблюдението, прави следните препоръки: да се гарантира независимостта на комисията, като се предвиди изборът й от Народното събрание и да се определи механизъм за отзоваването й при сваляне на доверието от страна на НС. Предлага се да бъде оправомощена комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание да осъществява текущ парламентарен контрол по модела на комисията за контрол на ДАНС. Експертът Стойчо Стойчев от РискМонитор и колегите му препоръчват да бъде разработена единна методология за оценка на имуществото и експертизите да се извършват основно от щатни служители на комисията, а придобитото имуществото да се оценява по пазарни цени към момента на придобиването му. Добре би било и да се създаде специален междуведомствен съвет за управлението на отнетото имущество, включващ представители на комисията, на Министерството на финансите, на АП и БНБ. Тази дискусия се отнася за правата на физическите лица и как те могат да бъдат защитени при конфискация на имущество, отбеляза в своето изказване американският посланик Джеймс Уорлик. Доволен съм от големия набор мнения, които бяха изразени по повод законодателното предложение, добави той. Законодателството, което не се базира на съдебни решения за отнемане на имущество, трябва да е много прецизно, според него. Важно е, когато има подозрения за криминална дейност съответното имущество да бъде замразено, за да не бъде продадено или изнесено в чужбина и този вид законодателство е важен инструмент за борба с организираната престъпност, е неговото мнение. Изказванията по темата на кръглата маса продължават. /БГНЕС