На 21 август 1968, съветските танкове сложиха край на "Пражката пролет", като влязоха в чехословашката столица и възстановиха контрола на Москва. Светът беше шокиран от двуличието на нападението на СССР, отбелязва "Индипендънт" в материал по повод годишнината от печалното събитие. Само преди седмици, лидерът на реформаторите Александър Дубчек се е срещнал със съветското ръководство и е потвърдено, че реформите му, които той нарича "социализъм с човешко лице", не представляват заплаха. Въпреки възмущението на Запада, Дубчек и съюзниците му са арестувани, а въведените от тях промени са отменени до падането на Берлинската стена над 20 години по-късно. В Москва са сметнали реформите за заплаха за съветската хегемония в страната. БГНЕС припомня, че програмата за либерализации на Дубчек, която се ползваш с широка подкрепа от народа, предвижда свобода на словото и пресата, свобода на придвижването, акцент върху производството на потребителски стоки. Предвижда се подобряване на отношенията със Запада и се допуска създаването на многопартийно правителство в рамките на социалистическата система. Въвеждането на реформите се представя не като критика на действията на Комунистическата партия, а като "напредък" по пътя към социализма и замяната на изживелите времето си политически средства за борба с други. Класовият враг е обявен за победен, което позволява използването на по-меки мерки. "Социализмът с човешко лице" предвижда и ограничаване на правомощията на тайната полиция. След Пражката пролет, между 70 и 300 хиляди души са принудени да емигрират на Запад, като биват приети, без това да предизвика политически или обществени вълнения. Във връзка със събитията, на 13 ноември 1968 Леонид Брежнев обявява публично "доктрината Брежнев", която предвижда поддържането на просъветските комунистически режими в страните от Варшавския договор. В случай на "опасност да се отклонят" от комунистическите принципи, се използва военна сила. В случая с Чехословакия, СССР се опитва първо да подтисне реформите на Дубчек с преговори, но след като не успява, прибягва до военна сила. Във връзка с инвазията през 1968 Албания напуска официално Варшавския договор, след като е спряла да го подкрепя още в началото на 60-те. В инвазията участват танкове от не само от СССР, а и от останалите съюзници от Варшавския договор, освен Румъния. България се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет едва през 1990 с решение на Парламента. След нахлуването в Чехословакия, румънският лидер Никола Чаушеску подлага на публична критика действията на Москва. БГНЕС