Блокирани в свръхзащитената зона на Багдад, на няколко крачки от правителствените сгради, 35 европейски строителни работници мизерстват от месеци, чакайки заплатите си, обещани от техния изчезнал работодател. Те живеят "като животни" благодарение на оскъдните хуманитарни дажби, коментира АФП. Жалката им съдба е илюстрация на премеждията, които рискуват десетки хиляди чуждестранни работници, привлечени от договори, видимо изгодни, на строителните обекти на следвоенен Ирак. В групата от 28 украинци и седем българи има и една жена. Те са блокирани на незавършен обект близо до парламента, до канцелариите на премиера, посолствата и офисите на международни организации. Тъй като нямат достатъчно пари, за да се върнат в страните си, те преживяват с продоволствието и водата, раздавани от Международната служба за миграцията. Тези европейци на възраст от 21 до 56 г. са платили от 300 до 500 долара на посредници, за да им намерят работа в Ирак. Пристигнали са между декември и февруари, привлечени от обещанията за добри заплати (2000 - 2500 долара месечно) на човек, за да работят по изграждането на инфраструктурите на среща на върха на Арабската лига. Ала веднъж пристигнали, им казали, че ще получават не повече от 1800 долара на месец. Тъй като нямали избор, те подписали договор с фирмата Noblehus, собственост на един българин и на един швед от иракски произход. Noblehus е подизпълнител на турската компания Салар, получила от иракското министерство на външните работи контракт на стойност от 38,5 милиона долара за строителството на 22 вили. Проектът забуксувал и подизпълнителите изчезнали. От януари на никой работник не е плащано. През април те спрели работа и сега искат неизплатените си заплати, възлизащи на 286 000 долара. Искаме само да ни се плати и да се върнем у дома. Не желая повече да съм тук, не правим нищо, само чакаме и предъвкваме, заяви за АФП един работник, който отказа подобно на другите да се идентифицира поради опасения за наказателни мерки. Тук живеем като животни, заяви друг, като показа спалните с легла едно над друго. Вътре е ужасно, добави той, споменавайки за вонящите тоалетни и душовете, които работят само по три часа на ден. Работниците не смеят да излязат от международната зона от страх, че ще ги арестуват. Никой няма виза, каквато е трябвало да бъде осигурена от работодателя. Десетки хиляди чуждестранни работници пристигат да работят за възстановяването на Ирак, а властите пренебрегват контрола върху нарушаването на трудовите права. Украинското посолство не отговори на питанията на АФП. Весела Чернева, говорителка на министерството на външните работи на България, която няма посолство в Ирак, заяви, че въпросът е повдигнат пред Ирак и Турция. През август София репатрира няколко десетки българи, намиращи се на петролен обект в Басра, на които техният иракски работодател не бе платил, припомни г-жа Чернева. /БГНЕС