40% от здравноосигурените лица считат, че основните средства на Здравната каса трябва да се дават за лекарства. Това сочи проучване на социологическа агенция Афис, направено от 1 януари до 30 юни т.г. с 6 000 здравноосигурени лица. Всеки месец са включвани 1000 души чрез метода на интервюто, уточни управителят на агенцията Юрий Асланов. Този процент за лекарствата е коренно различен от мнението на гражданите в Европейския съюз. Това мнение отговаря и на реалността – почти половината от финансовите средства на НЗОК отиват за заплащане на лекарства. Данните показват, че българските граждани имат негативно отношение към здравноосигурителната система като част от негативното отношение към здравната система. Това мнение се формулира преди всичко от общопрактикуващите лекари, които са поставени на първо място като източник на информация за гражданите. По този начин се смесват понятията – дейността на Касата е преди всичко икономическа, а не медицинска. Освен това има различно отношение към информираността дали гражданите са здравноосигурени или не. Младите до 30-35 г. не се интересуват и в по-зряла възраст, когато започват и заболяванията, се засилва интересът към услугите на Касата. Всеки десети не проявява никакъв интерес дали е здравноосигурен или не. Според проучването Касата не дава достатъчно здравни услуги и като преценка те трябва да бъдат 3-4 пъти повече. Заедно с това гражданите пък не знаят кои услуги заплаща Касата, често подведени от своите лекари. Това често води точно до корупционни схеми, защото гражданите плащат без да знаят, че въпросната здравна услуга се покрива от Здравната каса. Принципът на здравното осигуряване е преди всичко солидарността - плащат всички, за да могат да се лекуват тези, които имат нуждата, подчерта Асланов. Нашето проучване показва, че особено младите не са съгласни с този аксиоматичен принцип и заявяват, че не биха искали да плащат "за пенсионерите и циганите". Освен това като мислене е изключително подценен от здравноосигурените ангажимента на касата към профилактичните прегледи, независимо, че в нашия въпросник формулировката беше "Направихте ли си задължителния профилактичен преглед?", изтъкна социологът. В края на 2006 г. по-малко от 60% от здравноосигурените са направили тези прегледи, за което са отговорни и техните лични лекари. А до средата на тази година едва 30% са направили това, независимо че профилактиката се покрива от НЗОК, уточни Асланов. От там и изводът, че българските граждани живеят изключително нездравословно - 41% са в нормата на килограми, над 30% са над нормата, 12% са със затлъстяване и около 6% са под нормата. Спортуването за здраве е сведено до минимум главно сред по-младите и образовани. В това отношение заболеваемостта от този неправилен начин на живот е 7-8 пъти по-голяма от колкото в страните от Европа - по някои отделни показатели само в Гърция и Албания се наблюдават подобни резултати, подчерта изследователят. Според него коренно трябва да се промени начина на информираност на гражданите за техните здравноосигурителни права и дейността на НЗОК. Брошурите, които се разпространяват по лекарските кабинети са недостатъчни и по принцип не им обръща внимание. Необходимо е да се влезе в домовете на хората, категоричен е Асланов. По повод на изследването д-р Глинка Комитов, заместник-директор на НЗОК заяви, че те ще направят сериозен анализ на данните от проучването, което е по поръчка на касата, за да могат да излязат от тази негативна ситуация. БГНЕС